Трета глава
— Да, Зоуи, много добре разбрах какво ми каза, но тя наистина ще ти погоди номер, за да ти отнеме лидерството в «Дъщерите на мрака» Така че не я съжалявай чак толкова — каза ми Стиви Рей.
— Знам, знам. Не съм заприпадала по нея. Само казвам, че откакто видях психарските й родители, разбирам защо е такава.
Отивахме към първия час. Всъщност тичахме. Както винаги бяхме почти закъснели. Знаех си, че не трябва да си сипвам допълнително закуска.
— А обвиняваш мен, че съм прекалено добра! — подхвърли Стиви Рей.
— Аз не съм добра, просто проявявам разбиране. И не отричам, че Афродита си е същата адска кучка.
Стиви Рей поклати глава и къдриците й се разтресоха. Тя имаше необичайно къса за учениците в «Дома на нощта» коса, защото заради Промяната косите и ноктите ни растяха необичайно бързо. Интересно защо нейната не растеше по-бързо.
— Зоуи, ти не ме слушаш!
— А?
— Казах да не сваляш гарда. Да, Афродита има кошмарни родители. Да, те я контролират и манипулират. Каквото и да е. Но тя все още е омразна, гадна и отмъстителна. Внимавай!
— Хей, не се притеснявай. Разбира се, че ще внимавам.
— Добре. Ще се видим в третия час.
— До скоро — извиках след нея. Пф, такава паника е това момиче.
Влетях в стаята и седнах до Деймиън, който само вдигна вежда и каза:
— Още една сутрин, в която си хапнала нещо допълнително?
В този момент звънецът би и Неферет влезе в стаята.
Добре, знам, че е прекалено и доста странно да продължава да ми прави впечатление колко неотразимо красива жена е Неферет, но тя сякаш имаше способността да привлича към себе си цялата светлина в помещението. Днес носеше обикновена черна рокля и ботуши, които, заклевам се, бих умряла да притежавам. Не изглеждаше точно като Никс, с която се срещнах в деня на белязването си, но притежаваше силната и самоуверена аура на богинята. Признавам си, исках да съм като нея.
Днес часът беше различен. Вместо да преподава урока (не че някога е бил скучен), ни даде да пишем есе за Горгоната, която изучавахме през последната седмица. Научих, че тя не е била чудовището, което вкаменявало хората с поглед, а прочута вампирска Висша жрица, на която богинята е дала дарбата да управлява елемента Земя, откъдето е дошъл и митът за вкаменяването. Сигурна съм, че ако една Висша жрица има такава дарба и някой я раздразни достатъчно, тя не би се поколебала да го превърне в парче гранит. А днешното ни есе беше за човешките митове и символите и скритото зад тях значение в историята за Горгоната.
Но аз бях спокойна за есето. Имах цял уикенд да се подготвя за него. Като че ли повече се притеснявах за «Дъщерите на мрака» В неделя беше Пълнолунието. От мен се очакваше да проведа ритуала. Беше ми ясно, че освен това всички очакват да направя изявление за промените, които смятам да въведа. А преди това трябва да измисля какви да бъдат тези промени. Изненадващо е, че все пак имах някаква идея, но ми трябваше помощ.
Игнорирах любопитния поглед на Деймиън, когато станах да говоря с Неферет.
— Проблем ли има, Зоуи — попита ме тя.
Не, м-м-м… да. Възможно ли е да прекарам времето до края на часа в библиотеката? — Осъзнах, че съм нервна. Бях в «Дома на нощта» само от месец и не бях сигурна как стои въпросът с извиняването от час. През това време имаше само двама ученици, които се почувстваха зле по време на урок, и те умряха. И двамата. Телата им отхвърлиха Промяната, като единият от случаите стана точно пред очите ми в часа по литература. Беше просто отвратително. Но като изключим смъртните случаи, учениците тук рядко пропускат часове. В този момент осъзнах, че Неферет може да чете мисли и кой знае какво си мисли за тъпотиите, които ми минаваха през главата. Въздъхнах. — Става дума за «Дъщерите на мрака» Имам някои нови идеи като лидер.
Тя изглеждаше доволна.
— Има ли нещо, с което мога да ти помогна?
— Може би да, но преди това трябва да си избистря идеите и да събера малко информация.
— Добре, върни се, когато приключиш. И не се притеснявай да останеш там, колкото време ти е нужно.
Поколебах се за миг.
— Трябва ли ми пропуск?
— Аз съм твой ментор и ти давам разрешение. Какво повече може да ти е нужно?
— Благодаря — казах и се изнизах от стаята.
Чувствах се доста глупаво. Искаше ми се да съм учила тук по-дълго, за да съм наясно с дребните вътрешни правила.
Библиотеката се намираше в централното крило и беше много симпатична зала на няколко нива, направена така, че да пасва на старинния дизайн на цялата обстановка. Може би точно този стил беше привлякъл вниманието на вампирите към тази сграда преди пет години. Тогава е била колеж за богаташчета, а първоначално е построена от Вярващите като манастир на свети Августин. Спомням си, че когато попитах Неферет как са успели да убедят собствениците да продадат училището на вампири, тя ми каза, че са им отправили предложение, на което нямало как да откажат. От спомена за тона, с който го каза, още ме побиват тръпки.