— Огън, призовавам те и те моля да изпепелиш мрака, който е докоснал ума ми.
Топлина изпълни главата ми.
— Вода, призовавам те и те моля да отмиеш мрака, който е докоснал ума ми.
Заля ме хлад, който ми донесе невероятно облекчение.
— Земя, призовавам те и моля твоята жизнена сила да прогони мрака, който е докоснал ума ми.
Под краката ми сякаш се отвори пропаст и погълна мрака, който изпълваше ума ми.
— Дух, моля те да излекуваш това, което мракът ми е причинил, и да възстановиш спомените ми!
Нещо прищрака в главата ми и по гърба ми пробяга познато усещане. Паднах на колене.
— Зоуи, добре ли си?
Отново силните ръце на детектив Маркс разтърсиха раменете ми и ми помогнаха да се изправя на крака. Този път лесно отворих очи и се усмихнах на милото му лице.
— Повече от добре съм. Спомних си всичко.
Тридесет и втора глава
— Сигурна ли си, че точно това се случи? — попита ме детектив Маркс за пореден път.
— Да — кимнах уверено. — Така беше.
Бях толкова уморена, че можех да заспя още тук в огромния пикап на полицая. Но не биваше. Нощта все още не беше свършила. Работата ми все още не беше приключила.
Той въздъхна, а аз му се усмихнах:
— Ще трябва да ми се доверите.
— Не ми звучи добре.
— Знам и съжалявам. Но ви казах всичко, което мога.
— Че някой бездомен психар е отвличал и убивал момчетата? — Той поклати глава. — Не ми звучи добре.
— Сигурен ли сте, че не сте екстрасенс? — усмихнах се уморено аз.
— Ако бях, щях да определя точно кое не е наред. — Той отново поклати глава. — Обясни ми например, какво се случи с паметта ти?
Вече бях обмислила отговора на този въпрос.
— Заради травмата е. Но дарбата ми за елементите ми помогна.
— Затова ли те болеше главата?
Свих рамене:
— Предполагам. Така или иначе болката вече си отиде.
— Виж, Зоуи. Сигурен съм, че са се случили още много неща, които не ми казваш. Искам да ме разбереш — наистина можеш да ми се довериш.
— Знам.
Вярвах му, но имаше тайни, които не можех да споделя. Не само с този симпатичен детектив. С никого.
— Не е нужно сама да се оправяш с всичко това. Мога да ти помогна. Ти си още дете. — Вече беше раздразнен.
Погледнах го в очите решително.
— Не, аз съм новак вампир, лидер на Дъщерите на мрака и се подготвям да стана Висша жрица. Повярвайте ми, това е много повече от «още дете». Дадох думата си, а вие знаете от сестра си, че това ме обвързва. Заклевам се, казах ви всичко, което мога, и ако се случи още някое момче да изчезне, мисля, че ще мога да го намеря.
Пропуснах да спомена, че не съм сто процента сигурна, но усещах, че клетвата ми е вярна, и знаех, че Никс ще ми помогне да я спазя. Не че щеше да е лесно. Но не можех да предам Стиви Рей, което значеше, че никой не бива да разбира за съществата, поне докато осигуря нейната безопасност.
Маркс отново въздъхна и забелязах, че си мърмори нещо, докато заобикаля колата, за да ми помогне да сляза. Но преди да отвори вратата на училището, той (дразнещо) разроши косата ми и каза:
— Добре, нека бъде по твоя начин. Не че имам някакъв избор.
И беше прав. Нямаше избор. Влязох в училището преди него и бях погълната от познатата миризма на тамян и масло от газените лампи. Чувствах се у дома си.
Като заговорих за…
— Зоуи!
Чух как Близначките извикаха едновременно, а после се озовах в прегръдките им. Нахокаха ме, че съм ги притеснила, и не спряха да обясняват как са се почувствали, когато съм използвала елементите им. Деймиън също беше тук. После се озовах в силните ръце на Ерик, който ми прошепна колко е бил притеснен за мен и колко е доволен, че съм добре. Заставих се да се отпусна в ръцете му и да отвърна на прегръдката. По-късно щях да решавам какво да правя с него и Хийт. Сега бях твърде уморена, а трябваше да пазя силите си, за да се справя с…
— Зоуи, така ни притесни!
Измъкнах се от прегръдката на Ерик и се обърнах към Неферет.
— Съжалявам. Наистина не съм искала да притеснявам никого. — А това си беше самата истина.
— Е, предполагам, че всичко е наред. Всички ние сме невероятно доволни, че вече си при нас и в безопасност.
Тя ми отправи типичната си топла, майчина усмивка, сякаш изпълнена с любов, светлина и доброта. Въпреки че знаех какво се крие зад нея, усетих как сърцето ми потръпва и отчаяно иска да греша, а Неферет да е наистина прекрасна.
Тъмнината невинаги означава зло, както светлината невинаги носи добро. Думите на богинята отекнаха в мислите ми и ми дадоха сила.