Выбрать главу

— Огън, призовавам те и те моля да изпепелиш мрака, който е докоснал ума ми.

Топлина изпълни главата ми.

— Вода, призовавам те и те моля да отмиеш мрака, който е докоснал ума ми.

Заля ме хлад, който ми донесе невероятно облекчение.

— Земя, призовавам те и моля твоята жизнена сила да прогони мрака, който е докоснал ума ми.

Под краката ми сякаш се отвори пропаст и погълна мрака, който изпълваше ума ми.

— Дух, моля те да излекуваш това, което мракът ми е причинил, и да възстановиш спомените ми!

Нещо прищрака в главата ми и по гърба ми пробяга познато усещане. Паднах на колене.

— Зоуи, добре ли си?

Отново силните ръце на детектив Маркс разтърсиха раменете ми и ми помогнаха да се изправя на крака. Този път лесно отворих очи и се усмихнах на милото му лице.

— Повече от добре съм. Спомних си всичко.

Тридесет и втора глава

— Сигурна ли си, че точно това се случи? — попита ме детектив Маркс за пореден път.

— Да — кимнах уверено. — Така беше.

Бях толкова уморена, че можех да заспя още тук в огромния пикап на полицая. Но не биваше. Нощта все още не беше свършила. Работата ми все още не беше приключила.

Той въздъхна, а аз му се усмихнах:

— Ще трябва да ми се доверите.

— Не ми звучи добре.

— Знам и съжалявам. Но ви казах всичко, което мога.

— Че някой бездомен психар е отвличал и убивал момчетата? — Той поклати глава. — Не ми звучи добре.

— Сигурен ли сте, че не сте екстрасенс? — усмихнах се уморено аз.

— Ако бях, щях да определя точно кое не е наред. — Той отново поклати глава. — Обясни ми например, какво се случи с паметта ти?

Вече бях обмислила отговора на този въпрос.

— Заради травмата е. Но дарбата ми за елементите ми помогна.

— Затова ли те болеше главата?

Свих рамене:

— Предполагам. Така или иначе болката вече си отиде.

— Виж, Зоуи. Сигурен съм, че са се случили още много неща, които не ми казваш. Искам да ме разбереш — наистина можеш да ми се довериш.

— Знам.

Вярвах му, но имаше тайни, които не можех да споделя. Не само с този симпатичен детектив. С никого.

— Не е нужно сама да се оправяш с всичко това. Мога да ти помогна. Ти си още дете. — Вече беше раздразнен.

Погледнах го в очите решително.

— Не, аз съм новак вампир, лидер на Дъщерите на мрака и се подготвям да стана Висша жрица. Повярвайте ми, това е много повече от «още дете». Дадох думата си, а вие знаете от сестра си, че това ме обвързва. Заклевам се, казах ви всичко, което мога, и ако се случи още някое момче да изчезне, мисля, че ще мога да го намеря.

Пропуснах да спомена, че не съм сто процента сигурна, но усещах, че клетвата ми е вярна, и знаех, че Никс ще ми помогне да я спазя. Не че щеше да е лесно. Но не можех да предам Стиви Рей, което значеше, че никой не бива да разбира за съществата, поне докато осигуря нейната безопасност.

Маркс отново въздъхна и забелязах, че си мърмори нещо, докато заобикаля колата, за да ми помогне да сляза. Но преди да отвори вратата на училището, той (дразнещо) разроши косата ми и каза:

— Добре, нека бъде по твоя начин. Не че имам някакъв избор.

И беше прав. Нямаше избор. Влязох в училището преди него и бях погълната от познатата миризма на тамян и масло от газените лампи. Чувствах се у дома си.

Като заговорих за…

— Зоуи!

Чух как Близначките извикаха едновременно, а после се озовах в прегръдките им. Нахокаха ме, че съм ги притеснила, и не спряха да обясняват как са се почувствали, когато съм използвала елементите им. Деймиън също беше тук. После се озовах в силните ръце на Ерик, който ми прошепна колко е бил притеснен за мен и колко е доволен, че съм добре. Заставих се да се отпусна в ръцете му и да отвърна на прегръдката. По-късно щях да решавам какво да правя с него и Хийт. Сега бях твърде уморена, а трябваше да пазя силите си, за да се справя с…

— Зоуи, така ни притесни!

Измъкнах се от прегръдката на Ерик и се обърнах към Неферет.

— Съжалявам. Наистина не съм искала да притеснявам никого. — А това си беше самата истина.

— Е, предполагам, че всичко е наред. Всички ние сме невероятно доволни, че вече си при нас и в безопасност.

Тя ми отправи типичната си топла, майчина усмивка, сякаш изпълнена с любов, светлина и доброта. Въпреки че знаех какво се крие зад нея, усетих как сърцето ми потръпва и отчаяно иска да греша, а Неферет да е наистина прекрасна.

Тъмнината невинаги означава зло, както светлината невинаги носи добро. Думите на богинята отекнаха в мислите ми и ми дадоха сила.