— Е, Зоуи е нашият герой — каза детектив Маркс. — Ако не беше така обвързана с това момче, никога нямаше да успее да ни повика навреме, за да го спасим.
— Да, това всъщност е проблем, който ще обсъдим с нея по-късно.
Тя ми хвърли сериозен поглед, но тонът й подсказваше на всички, че всъщност не съм в голяма опасност. Само ако знаеха истината за нея!
— Господин полицай, хванахте ли човека, който отвлича момчетата? — продължи тя.
— Не, избяга преди да пристигнем. Но има много доказателства, че някой живее в депото. Всъщност изглежда, че се ползва за нещо като щабквартира. Предполагам, бързо ще намеря доказателства, че останалите две момчета са били убити от някого, който иска да имитира убийство от вампир. И въпреки че Хийт не си спомня много от случилото се заради травмата, Зоуи ни даде подробно описание. Въпрос на време е да го хванем.
Дали само аз видях пламъчетата на изненада в очите на Неферет?
— Това е чудесно — каза тя.
— Да. — Погледите ни се срещнаха. — Казах много неща на детектив Маркс. Паметта ми е доста добра.
— Гордея се с теб, Зоуибърд. — Неферет се доближи до мен и ме прегърна. После прошепна: — Ако проговориш против мен, ще направя така, че никой да не ти повярва. Нито човек, нито новак, нито вампир.
Не се отдръпнах от нея. Не реагирах по никакъв начин. Но когато тя ме пусна, предприех последното си действие — това, което планирах, откакто усетих познатото дразнене по кожата на гърба си.
— Неферет, би ли погледнала гърба ми?
Приятелите ми си говореха радостно, облекчени от добрия завършек на историята. Когато с детектив Маркс бяхме близо до училището, им се обадих да им кажа, че идваме, за да се уверя, че и Неферет ще е там. А сега думите ми ги накараха да замълчат. Всъщност всички в стаята, включително детективът, ме гледаха, сякаш съм си ударила главата и мозъкът ми е изтекъл.
— Важно е — казах аз и се усмихнах доволно на Неферет, сякаш криех подарък за нея под блузата си.
— Зоуи, не съм сигурна какво… — започна тя, като тонът й се колебаеше между притеснение и объркване.
Въздъхнах преувеличено.
— Ох, просто погледни!
И преди някой да е успял да реагира, аз се обърнах с гръб към нея и вдигнах задната част на пуловера си нагоре.
Изобщо не допусках, че може да съм се объркала, но с облекчение чух възклицанията на страхопочитание и приятна изненада от приятелите ми.
— Олеле, невероятно е! — възкликна Шоуни.
— Много яко! — добави Ерин.
— Впечатляващо — каза Деймиън. — Това е същият лабиринт като на останалите ти татуировки.
— Да, с руническите символи и спиралите помежду им — допълни Ерик.
Май само аз забелязах, че Неферет не каза нищо.
Пуснах обратно пуловера си. Нямах търпение да се видя в огледалото, за да разгледам това, което досега имах възможност само да почувствам.
— Поздравления, Зоуи. Предполагам, това означава, че продължаваш да си специална за своята богиня — каза детектив Маркс.
— Благодаря — усмихнах му се аз. — Благодаря за всичко!
Очите ни се срещнаха и той ми намигна. После се обърна към Неферет:
— По-добре да тръгвам. Има още много работа за вършене. А и ми се струва, че Зоуи няма търпение да си легне. Лека нощ на всички.
Той докосна шапката си, усмихна ми се отново и си тръгна.
— Наистина съм уморена. — Погледнах към Неферет. — Ако няма проблем, мисля да отида да си легна.
— Да, миличка — каза тя нежно. — Би било най-добре така.
— И искам да мина през храма на Никс на път към общежитието, ако нямаш нищо против.
— Има за какво да благодариш на Никс, така че е много добра идея да се отбиеш в храма.
— Ще дойдем с теб, Зи — каза Шоуни.
— Да, Никс беше с всички нас тази нощ — добави Ерин.
Деймиън и Ерик се съгласиха, но аз не гледах към никого от тях.
Продължавах да гледам Неферет в очите и добавих:
— Ще благодаря на Никс, но всъщност има друга причина, поради която отивам в храма. — Не изчаках да ме попита, а продължих: — Искам да запаля една земна свещ за Стиви Рей. Обещах й, че няма да я забравя.
Приятелите ми се съгласиха, но вниманието ми все още беше фокусирано върху Неферет. Бавно се доближих до нея.
— Лека нощ, Неферет. — Този път аз я прегърнах и като я придърпах към себе си, прошепнах: — Хората, новаците и вампирите няма нужда да ми вярват, защото Никс ми вярва. Нищо още не е приключило.
Отдръпнах се и й обърнах гръб. Заедно с приятелите ми отидохме до храма на Никс. Най-после снегът беше спрял да вали и луната надничаше измежду облаците, които я обграждаха като копринен шал. Спрях точно пред огромната красива статуя на богинята на самия вход на храма.