— Тук! — казах решително.
— Зи? — зачуди се Ерик.
— Искам да сложа свещта на Стиви Рей тук, в краката на Никс.
— Ще ти донеса една — каза Ерик. Той стисна ръката ми и бързо влезе в храма.
— Права си — обади се Шоуни.
— Да, на Стиви Рей би й харесало тук навън — добави Ерин.
— По-близо е до земята — каза Деймиън.
Ерик се върна и ми подаде зелената обредна свещ и продълговатата ритуална запалка. Следвайки инстинктите си, аз запалих свещта и я поставих в краката на Никс.
— Помня те, Стиви Рей. Точно както ти обещах.
— Аз също — отбеляза Деймиън.
— И аз.
— Както и аз.
— Аз също те помня — каза Ерик.
Миризмата на зелена ливада изведнъж се изви около статуята на Никс и приятелите ми се усмихнаха през сълзи. Преди да си тръгнем, аз затворих очи и прошепнах молитвата обещание, която чувствах дълбоко в душата си.
Ще се върна за теб, Стиви Рей. Ще се върна!