Регул-V бе зноен като Калахари, а влажността му много по-малка, отколкото в Долината на смъртта. Денонощието на Регул-V е равно почти на хиляда земни часа. Сега беше пладне. И до залез слънце го очакваха още петстотин часа непрекъснат зной, без възможност да се скрие на сянка.
Холорън изговори на глас много бързо поредица от думи. Но това бяха чисто земни идиоми и Макс не им обърна никакво внимание, защото за него те бяха напълно безсмислени фрази. След известно време другоземецът, който се представяше за Холорън, изчезна зад скалите.
А след няколко минути откъм скалите се появи някакво същество и, подсвирквайки си, се запъти към робота.
— Здравей, Макс — каза съществото.
— Здравейте, мистър Холорън — отвърна роботът.
Холорън спря на десетина крачки от границата.
— Поскитах малко — каза той, — но наоколо няма нищо интересно. Да се е случило нещо в мое отсъствие?
— Да, сър — каза роботът. — В лагера искаше да се промъкне един другоземец.
Холорън вдигна вежди.
— И как изглеждаше този другоземец?
— Приличаше много на вас, мистър Холорън. Но се опита да влезе в лагера, без да каже паролата, а истинският мистър Холорън естествено, никога не би постъпил така.
— Разбира се — каза Холорън. — Отлично, Макс. Трябва да внимаваш, този тип може пак да се появи.
— Слушам, сър. Благодаря ви. Длъжен съм да ви обърна внимание, че е необходимо да пиете вода, иначе в организма ви ще настъпи опасното състояние на обезводняване.
— Ами, нищо ми няма, Макс. Не изпитвам никаква жажда — небрежно подхвърли Холорън.
Доволен бе от себе си. Правилно съобрази, че Макс би трябвало да възприема всяка среща като нова и ще действува, изхождайки само от дадените обстоятелства, понеже в електронния му мозък бяха програмирани строго определени силогизми: земните жители винаги знаят паролата, другоземците никога не знаят паролата, но винаги се опитват да се промъкнат в лагера; следователно същество, което не се опитва да се промъкне в лагера, може да се смята за земен жител, докато не изяви настойчиво желание да проникне вътре.
Холорън реши, че тази логична конструкция не е никак лоша за човек, чийто организъм вече е загубил голям процент вода. Можеше да се надява, че и останалата част от плана му ще се окаже не по-малко удачна.
— Макс — каза той. — огледах местността и открих нещо неприятно. Построили сме лагера близо до място, където има големи пропуквания в кората на планетата. Ще трябва да пренесем целия лагер две мили на запад. И то веднага. Затова вземи съдовете с вода и тръгвай след мен.
— Слушам, сър — отвърна Макс. — Само че ме сменете от поста.
— Добре, ще те сменя. Хайде размърдай се.
— Не мога — рече роботът. — Преди да ме смените от поста, трябва да кажете паролата и да я отмените.
— Нямам време за такива формалности — процеди през зъби Холорън. — Новата парола е „треска“. Хайде, тръгвай, Макс. Усещам вече леки трусове под краката си.
— Мистър Холорън, не мога. Физически ми е невъзможно да напусна поста, докато не ме смените. Моля ви, сър, сменете ме.
— Не се вълнувай толкова — рече Холорън. — Добре, тогава няма да пренасяме лагера.
— Но трусовете…
— Току-що направих нови изчисления. Имаме време. Ще отида пак да огледам пропукването.
И Холорън отново се скри зад скалите.
Бавно се точеха часовете на безкрайния ден. Безформеното бяло петно на двойното слънце бе изпълзяло само на дюйм към хоризонта. РП-22-0134 бдително охраняваше границите на лагера.
Но изведнъж откъм скалите на двадесет ярда от него се появи някаква фигура. Изглежда някой го следеше — Холорън или другоземецът. На Макс не се полагаше да разсъждава. Той си пазеше границата.
Малко животно, приличащо на койот, изскочи иззад скалите и презглава затича право към Макс. Огромна птица се спусна към животинчето. Раздаде се пронизителен вой и кръв опръска една от палатките. Птицата тромаво пое към висините, стискайки в ноктите си извиващото се тяло.
Макс не обърна никакво внимание на случилото се. Наблюдаваше само човекоподобното същество, което, олюлявайки се, вървеше към него. Съществото се спря.
— Добър ден, мистър Холорън — веднага каза Макс. — Боя се, че имате вече явни признаци на обезводняване. Това състояние води до шок, до загубване на съзнание и смърт, ако не се вземат веднага необходимите мерки.
— Млъкни — каза Холорън. — И престани да ме наричаш мистър Холорън.
— Но защо, сър?
— Защото не съм Холорън. Аз съм другоземец.
— Нима?
— Ще ти дам доказателство. Не знам паролата. А както ти е известно, човекът е разумно същество, което знае паролата. Другоземецът е разумно същество, което не знае паролата.