Докато го наблюдаваше, тя сякаш още усещаше ръката му на рамото си. Бяха разговаряли с часове, докато дойде време да се приготвят за бала. „Обичам Чарлз“ — помисли си и се усмихна.
— А-ха! — веднага реагира Ани. — Разходката явно е била много интересна.
Стефани не отговори. Само със сестра си можеше да разговаря за Чарлз. Къде ли беше Сабрина?
Прозвучаха тържествени фанфари и в залата влязоха директорите на десетте гимназии. Избухнаха аплодисменти. Оркестърът изсвири потпури от химните на училищата и започна първият валс. Светлините угаснаха и цялата зала потъна в синкав здрач, в който стотици свещи блещукаха като звезди. Дансингът приличаше на водовъртеж от разноцветна коприна. Момчетата се тълпяха около Стефани с покана за танц. Тя се носеше из залата, очаквайки с нетърпение да се озове в прегръдките на Чарлз.
Докато отклоняваше глупавото ухажване на своя пореден партньор, тя неволно извърна глава и в този момент го съзря.
Той разговаряше оживено в едно от сепаретата с някаква съученичка, застанала с гръб към Стефани. Бе облечена в синя дълга рокля, а кестенявата й коса бе прибрана в тежък кок на тила и привързана с красива панделка. Сабрина! Стефани пристъпи няколко крачки. Нима не беше странно да ги види заедно, тъкмо тях двамата. В този момент изражението на Чарлз я накара да замръзне на място. С нетърпеливо вълнение и поглед, изпълнен с обожание, той говореше нещо на сестра й. Точно както бе гледал нея по време на следобедната им разходка.
Музиката спря и някакъв младеж се приближи към нея.
— … този танц? — чу гласа му тя, но поклати глава, без да го погледне.
— Защо не? Стефани, какво се е случило?
Името й отекна в настъпилата тишина. Чарлз рязко се обърна. За секунда погледите им се срещнаха. В следващия миг тя хукна към изхода, като придържаше с ръка роклята си и ловко се промъкваше между танцуващите. Сабрина хукна след нея, без да обръща внимание на въпросите, с които Чарлз я обсипа. Видя как сестра й влезе в асансьора и той потегли. Хукна по стълбите към втория етаж, където бяха настанени абитуриентите на „Жулиет“.
— Стефани! — Почука настоятелно на вратата.
— Отворено е — обади се отвътре сестра й.
Лежеше свита на дивана и плачеше. Сабрина коленичи на пода и взе ръцете й в своите.
— Извинявай! Ужасно съжалявам. Защо постоянно ти причинявам болка? Стефани, обичам те повече от всичко на света! Не флиртувах с него. Той просто дойде при мен и…
— Те все така „просто идват“ при теб — изтегли ръцете си тя. — Хрумвало ли ти е да кажеш „не“ поне веднъж?
— Хрумвало ми е. — Сабрина я гледаше недоумяващо. — Но този път беше различно. Чарлз…
— Престани да лъжеш!
— Успокой се и ме изслушай. Той ме обърка с тебе и…
— Не е вярно!
— Вярно е. Закъснях и не можах да си намеря място на някоя от масите. Бях застанала встрани, когато той дойде при мен. Започнахме да разговаряме и той изведнъж ме нарече Стефани. Не го прекъснах, защото…
— Можела си да го направиш, но не си искала. Знаеше какво става между нас двамата.
— Разбира се! — сви рамене тя. — Не зная защо не го прекъснах.
— Защото постоянно искаш да показваш, че си по-хубава и по-умна от мен!
— Стефани!
— Добре, наистина си по-умна и по-красива. Всички го виждат, тази сутрин спечели регатата. Щеше да спечелиш, ако се беше фехтувала вместо мене. Никога не би изпуснала момче, което ти харесва. Никога не губиш, само печелиш.
Сабрина се отпусна безпомощно на пода и въздъхна:
— Не знаех, че той е твое момче.
— Нали видя, че тази сутрин излязох с него от залата? Това не ти ли подсказа нещо? Защо не му каза, че си сестра ми?
— Не зная. Всъщност оглеждах залата, за да видя къде си седнала. После видях, че танцуваш, а освен това…
— Какво? — попита Стефани, въпреки че не искаше да даде възможност на сестра си да се оправдае.
— Тази сутрин Марко пристигна от Франция.
— Нали щеше да пристигне утре?
— Е, нямал търпение. Искал да ме включи в някакви игри, защото смятал, че вече съм голяма и самостоятелна.
— Какво му отговори? — Стефани се взря в очите на сестра си.
— Хвърлих преспапието по него и той бързо-бързо напусна стаята ми.
Стефани се засмя от възторг.
— Смяташ ли да се срещаш повече с него?
— Не. Преди да излезе, ме нарече глупачка. Кой знае, може би наистина съм глупава.
Искаше да попита за какви игри е ставало дума, когато изведнъж й хрумна, че и този път сестра й я бе засенчила. Сабрина беше търсената, преследваната, докато тя не можеше да накара Чарлз да я покани на един танц!