— Колко време остана там?
— Една година, докато сестра ми завърши гимназия. Трябваше да се грижа и за нея. Тя се омъжи веднага след абитуриентския си бал. Отстъпих й фермата като сватбен подарък и дойдох в Ню Йорк. Исках да намеря друг свят, в който всичко е на мястото си и човек може да прогнозира бъдещето.
Тя го слушаше толкова внимателно, че за миг Гарт се запита дали не е чула и премълчаното — за потискащата му бедност в Ню Йорк, за самотата. Нямаше приятели, защото работеше на три места и едновременно с това вземаше допълнителни курсове, за да се дипломира по-рано и да започне да преподава. Дори и няколко години по-късно, когато вече бе станал преподавател, пак не си позволяваше никакъв личен живот. С изключение на няколко вечери с най-близки приятели, никога не бе излизал с момиче.
Досега.
— Сега е мой ред да задавам въпроси. Не зная нищо за теб. — Той допи кафето си и се облегна на стола.
— Но още не си довършил. Успя ли да намериш свят, в който всичко е на мястото си?
— Почти. Ти откъде си? Не мога да определя акцента ти.
— Израснах в Европа. Кажи ми какво откри все пак? Нямам представа какво прави един микробиолог.
— Добре — засмя се Гарт. Беше му приятно, че една красива жена го моли да й разказва за себе си. — Изучаваме структурата и поведението на молекулите в живите организми. Специализирал съм се в областта на генетиката. Изследвам как можем да я променим така, че да премахнем генетичните заболявания.
— Ако промените структурата на гените, няма ли да промените и самия живот? — попита колебливо тя. — Защо искате да намесите в „работата“ на природата?
— Не го наричам „намеса“. Виж, тези антики, които донесоха преди малко, не са ли направени благодарение на това, че дърводелецът се е намесил и променил формата на дървото? А скулпторът не трябва ли да измени парчето мрамор, за да създаде статуя?
— Скулпторът и дърводелецът нямат власт. Една статуя не може да промени този свят, но ти можеш, ако промениш структурата на гените, нали?
— Сигурно.
— Някой трябва да контролира тези изследвания.
— Според тебе кой би могъл да го стори?
— Правителството.
— Дребнави, глупави, непочтени и ограничени човечета!
— Тогава учените.
— И те не са по-добра стока. Повечето от нас са малко луди. Работата е там, че науката не може да бъде контролирана. След като веднъж едно откритие е направено, никой не може да го скрие или забрани.
— Какво искаш да постигнеш с твоите изследвания?
„Упорита е“ — помисли си с възхищение, но отговорът би му отнел много време. Ето защо шеговито подметна:
— Да открия еликсира на вечната младост и да спечеля куп пари.
— Гарт, нима не очакваш да забогатееш?
— Не. Не и с преподавателска работа в университета. Частните компании плащат добре, но и те не ми харесват. Мразя да ми стоят на главата и да ме питат докъде съм стигнал с проекта. Обичам изследователската работа. В нея има свобода. Можеш да вървиш натам, накъдето те водят собствените ти наблюдения и убеждения. Можеш да бъдеш полезен.
— На хората ли?
— Да. Но ти си права, няма да направя пари. Никога няма да мога да си позволя момиче като теб. Тръгваме ли?
— Да. — Стефани извади няколко банкноти от портфейла си. — Каква глупава забележка!
Гарт я хвана за ръката.
— Почакай! Аз плащам.
— Ти си мой гост. Нали те поканих.
— Вярно е, че съм само старши асистент, но мога да си позволя да поканя на закуска приятелите си. Защо изведнъж се разбърза?
— Трябва да се върна в библиотеката. Може би имат нужда от мен. Закъсняваме с плана за търга. Съжалявам. Обещах ти целия ден, но трябва да се върна. Това е работата ми.
— Работата ти ли?
— Работя в Катедрата по изкуствата. Организираме търг.
— Защо трябва да работиш?
— За пари.
— За пари ли? Мислех, че…
— Зная какво си мислиш.
Докато пресичаха парка, Гарт изведнъж се почувства щастлив. „Тя не живее в замък!“ — помисли си и от радост запрати една снежна топка към отсрещното дърво.
— Разкажи ми нещо повече за този антикварен търг. Знаеш ли, открай време мечтая да погаля някоя гола статуя. На търга няма ли да има голи статуи?
— Ще има, и то няколко — засмя се щастливо тя. — Само че, ако искаш да погалиш гола статуя, ще трябва първо да я съблечеш.
Сега беше негов ред да избухне в смях.
Хвана я за ръката и двамата тръгнаха към библиотеката.
Гарт имаше достатъчно време, за да размисли над противоречията у Стефани Хартуел, преди тя да посети лабораторията му в Ню Йорк. През зимата и пролетта почти всяка седмица прескачаше до Брин Мор. Знаеше за нейната близначка, за разрива им, който Стефани още преживяваше. Знаеше, че родителите й са в Алжир, но скоро ще се върнат във Вашингтон, защото баща й трябваше да поеме поста на помощник държавен секретар по европейските въпроси. Знаеше, че необикновената й култура е плод на невероятното домашно възпитание, което бяха получили със сестра си. Стефани знаеше за Европа достатъчно, за да замести всяка енциклопедия, но нямаше представа от мъже, а познанията й за секса едва ли можеха да запълнят една ръкописна страничка. Бързият й ум и тиха, спокойна красота привличаха всички и те кръжаха около нея като пчели над цвете. Всички се надпреварваха да я канят вкъщи за ваканциите. Гарт също. Защото и той беше влюбен в Стефани.