— Спри, спри, не разбираш ли, че и аз самата не бях винаги сигурна коя съм всъщност.
Той замръзна на мястото си. На лицето му бе изписано любопитство — ученият бе чул нещо ново и заинтригуващо — но тръсна глава и го отхвърли.
— И колко време още възнамеряваше да играеш своята роля — извика той, изпълнен отново с гняв. — Докато тази новост ти омръзне? Докато започнехме да ти лазим по нервите? Докато сама сметнеш, че е време да се върнеш при изисканите си приятели и интересния си живот?
— Не е честно — пошепна тя. Обърна се с лице към прозореца и каза по-високо: — Вече беше свършило. — От дъха й стъклото се навлажни и тя съсредоточено наблюдаваше как влагата постепенно се стопява, докато изчезне напълно.
— Какво означава това? — Той нервно обърна един стол и седна на него. — Обърни се, дявол да го вземе, погледни ме в очите, когато ми говориш.
Болката в гласа му я прониза като нож и Сабрина се почувства толкова наранена от гнева и мъката му. Коленете й се подкосиха и тя едва се добра до канапето.
— Знаеш, че оттук заминавам направо за Лондон. Купих си билета днес следобед, докато ти изнасяше лекцията. Утре възнамерявах да ти кажа, че не мога да живея повече с теб, че нашият брак едва ли би могъл…
— Това не е твой брак, скъпа лейди!
— Просто ти обяснявам какво възнамерявах да направя. Щях да ти кажа, че нашият брак не може да продължава повече и че ще остана да живея в Лондон.
— След забележително изпълнената от теб роля на влюбена съпруга, след любовните ни нощи, слез като разобличи Рита Макмилън и положи толкова усилия да убедиш всички, че сме чудесно семейство… — гласът му затрепери и той спря за минута, след което продължи дрезгаво: — След всичко това ти си имала намерение да ми кажеш, че бракът ни няма бъдеще?
— Никога не съм била неискрена с Пени и Клиф. Обичах ви и тримата толкова силно, че тази обич ми причиняваше болка. Но сега всичко свърши. — Гласът й стана по-уверен. — След погребението имах намерението да ти кажа истината, да приключа с всички измами, а след това щях да уведомя и родителите си и да се върна обратно в Лондон. Но ти доведе и децата на летището и просто нямах сили да говоря пред тях. А когато се прибрахме вкъщи, видях писмото и разбрах, че съм длъжна да остана с теб и да ти помогна.
— Не съм те молил за помощ. Нито съм имал нужда от нея, нито съм я искал.
— Не е вярно, искаше я. Беше разстроен и независимо как ме наричаше, ти ме обичаше и искаше да остана с теб. Гарт, любов моя…
— Не ме наричай така!
Тя замръзна на мястото си, сякаш я бе зашлевил.
— Да, наистина, нямам право да те наричам така. Но просто се опитвам да ти обясня, че в този момент единствената измама бе името ми. Изпитвах към теб най-искрени и истински чувства. Обичам те, бракът ни е прекрасен…
— Ние изобщо не сме женени! Ти си истинско чудовище, щом можеш да се възползваш от смъртта на сестра си.
Сабрина се разплака. Риданията разтърсиха тялото й и тя се сви на канапето, покрила лицето си с ръце. Гарт седеше напрегнато на стола, разкъсван от болка и съмнения. Искаше му се да я прегърне и успокои, припомняше си тялото й, смеха й, любовта, която струеше от очите й. А в същото време я ненавиждаше, ненавиждаше и себе си.
— Не, стига вече — внезапно изрече тя с твърд глас изправи се и тръгна към банята. След минута Гарт чу шум от течаща вода. След малко излезе с измито лице, което бе толкова бледо, че изглеждаше като изваяно от восък. Върху челото й се спускаха няколко непокорни къдрици.
— Сабрина Лонгуърт е мъртва. Умря при експлозията на „Лафит“. Аз съм съвършено различна, не знам дори точно каква съм. Имах намерение да отида в Лондон като Стефани, така че никой да не разбере какво точно се е случило. Поне така щях да съм сигурна, че ти и децата никога нямаше да разберете истината. Смятах да я скрия от децата и ще го направя, освен ако ти не решиш да им кажеш. Но това ще бъде твое решение. Защото при всички случаи аз вече съм друг човек.
Тя си облече зеления блейзер, който Гарт й бе купил в Сан Франциско, и взе палтото си.
— Искам да знаеш, че обичам Пени и Клиф. Те са ми така скъпи и любовта им означава толкова много за мен… Никога не съм имала деца и не съм се преструвала пред тях; беше наистина прекрасно да ги обичам и да знам, че те също ме обичат… — Наведе глава и изчака за миг, докато се овладее. — Обичам и теб, скъпи, обичам те с цялото си сърце, повече, отколкото бих могла да изразя с думи. Знам, че не искаш да чуваш това, но ти си животът ми, с теб са свързани мечтите ми, всичко, което съм смятала, че би могъл да иска човек. Стараех се да те направя щастлив. Всичко беше не както трябва, знам, нараних те ужасно и още от самото начало си давах сметка, че всичко това ще свърши зле, но преди да си тръгна, исках да ти помогна за последен път, да направя каквото мога…