Гарт бе извърнал глава, подпрял с ръка челото си.
— Махай се — каза той и се помъчи да скрие сълзите си. Сабрина посегна към куфара си, но след това дръпна ръка.
Повечето от нещата в него бяха на Стефани. Остави го на земята пред Гарт, взе само ръчната си чанта и отвори вратата. Спря се за миг, преди да излезе, хвърли един последен поглед на гъстата му тъмна коса, започнала тук-там да се прошарва… Моя любов, моя любов, прости ми!
Гарт смяташе, че вече е излязла, и вдигна глава.
— Махай се, по дяволите! — извика през сълзи той, като я видя на вратата, извърнала поглед към него. — И ме остави да скърбя за съпругата си!
Тя излезе бързо и затвори вратата след себе си, после се опря на нея с разтуптяно сърце.
— Обичам те — пошепна Сабрина и тръгна бавно по килима на едри цветя към асансьора. Наложи си да върви, без да спира и с вдигната глава. Скоро бе извън хотела, под дъжда.
Глава 21
Госпожа Търкъл тъкмо се връщаше от пазаруване. Опитваше се да се справи с чадъра и множеството пакети пред входа, когато до нея спря таксито от летището.
— Госпожо Андерсън! — с изненада извика тя и задържа вратата, докато Сабрина плати на шофьора и изтича до къщата. — Влизайте, влизайте. О, така се радвам, че ви виждам! А как ще се зарадва и госпожица Де Мартел! Чакайте да взема палтото и шапката ви; камината във всекидневната е запалена, а също и в стаята на моята лейди… във вашата спалня. Ще ви донесе веднага чай. Къде ще се настаните най-напред?
— В моята стая, госпожо Търкъл. Бихте ли ми донесли кифли и конфитюр с чая. Госпожица Де Мартел вкъщи ли е?
— Не, моя лейди, разминали сте се. — Жената я погледна объркано. — Съжалявам, исках да кажа, госпожо Андерсън. Толкова си приличате…
— Всичко е наред; няма защо да се извинявате — Сабрина тръгна към стълбите. — Много други хора също ни бъркат.
— Но госпожо Андерсън, къде е багажът ви?
— Нямам багаж. Заедно с чая, госпожо Търкъл, донесете ми и пощата и днешния „Таймс“, моля ви.
— Да, моя лейди.
Сабрина се усмихна и се отправи към стаята си, като се спря на третия етаж, за да разгледа букета от розови и червени карамфили, поставен върху пианото. В букета имаше картичка, на която бе написано „До довечера“. Габриела имаше обожател. Може би Брукс? Джули й бе споменала, че двамата вечеряли няколко пъти заедно. Е, Габриела скоро щеше да й разкаже всичко сама. С най-големи подробности. Тя огледа тихата слабо осветена всекидневна. Всяко нещо беше точно на мястото си.
Само дето стаята изглеждаше толкова пуста без смеха на деца и галещия глас на Гарт.
В спалнята си на четвъртия етаж тя коленичи, за да сложи още едно дърво в камината, и усети, че не може да стане. Беше толкова уморена, краката й не я държаха, затова остана така до камината, като гледаше с премрежен поглед към картините по стената. Мислите й течаха бавно, като споменът за хотелската стая в Ню Йорк отстъпваше постепенно място на плановете й за днес и за утрешния ден, за всички седмици, които щяха да последват след това. Тежки седмици без семейство, дълги дни, в които трябваше да се постарае да изгради един нов живот, който нямаше да е нито неин, нито на Стефани. Как мога да се превърна в личност, която не е съществувала досега!
Когато госпожа Търкъл почука и внесе подноса с чая, тя се изправи и седна пред кръглата масичка до прозореца. Погледна писмата.
— Дали Сидни Джоунс е прегледал пощата?
— Той идва и я прибира през няколко дни. — Тя се поколеба за миг, а после попита: — Госпожо Андерсън, мога ли да знам… ще останете ли по-дълго? Или сте дошли само за да се позабавлявате? Може би имате намерение да продадете къщата? Просто да знам как да планирам нещата си, нали разбирате?
Сабрина погледна изкривеното й отражение върху сребърния чайник и върху мокрия от дъжда прозорец. Едновременно две отражения. Преди и тя съществуваше в два варианта.
— Ще остана за постоянно, госпожо Търкъл — за пръв път изричаше на глас тези думи и имаше чувството, че те се стовариха като чукове върху наковалня. — Надявам се, че ще останете с мен, както преди при сестра ми.
— О, разбира се, че ще остана. Не бих могла да мечтая за нещо повече. Но… вашият съпруг, мадам? Децата ви? Къщата ви в Америка?