— Напуснала си съпруга си? И децата?
— Оставам тук. Няма какво да обсъждаме повече. Във връзка с предложението ти за партньорство, което бе направил на Сабрина, предлагам следното решение: ти ще наблюдаваш „Амбасадор“ и „Блекфорд“ и ще купуваш от дилърите. Аз ще пазарувам на аукционите и за двата магазина и ще се занимавам с обзавеждането на къщите и реставрациите. Брайън ще поеме административните въпроси — фактури, банкови гаранции, кореспонденция и други — за „Амбасадор“, а Амелия ще върши същото за „Блекфорд“. Парите ще се разпределят от Сидни Джоунс. Съгласен ли си?
Тъй като не бе в състояние да пророни и дума, Никола само кимна.
— Понеже финансите ни ще бъдат разделени, ще наема ревизор, който да провери работата на Брайън и Амелия. Двамата с теб и Брайън периодично ще се консултираме за покупките и продажбите, когато е възможно, ще осъществяваме комбинирани операции. Как ти се струва?
— Стефани — започна той с преситил глас, — в Китай беше толкова тиха. Да не би промяната да се дължи на факта, че Сабрина не ми се доверяваше особено?
— Напротив. Тя ти вярваше. Но през последните няколко седмици по време на телефонните ни разговори усетих, че нещо не е наред. Няма да търпя подобно положение.
— Уверявам те, Стефани…
— Ще накарам Сидни да започне да работи върху договора за партньорството ни още утре. Съгласен ли си?
— О, ти толкова приличаш на Сабрина. Двете често ли мислехте по един и същ начин?
— Често — Тя се изправи и му подаде ръка. — Никола, ще бъдем ли приятели?
— Да, да, разбира се — веднага отвърна той и скочи от мястото си. — Нима не сме били приятели и досега? Всъщност не бих се съгласил с такава готовност на партньорство с никой друг. Но ти си необикновена, скъпа моя. Освен това трябва да ти кажа, че през последните няколко седмици открих каква изключителна репутация е изградила Сабрина за „Амбасадор“. Ако и твоите умения са същите, а виждам, че си доста самоуверена, ние имаме страхотно бъдеще. Никой не би могъл да каже колко далече бихме могли да стигнем.
— Да, надявах се, че мислиш така. — Тя му се усмихна така очарователно, че едва след време Никола си даде сметка колко ясно е разбрала амбициите му за дял в „Амбасадор“. — А сега, преди да говоря с Брайън, какво е предложението ти за заплатата му? Може би някакъв малък процент собственост?
Той беше объркан. След като бе взела напълно инициативата в свои ръце, както правеше Сабрина, сега тя му искаше съвет и в това отношение приличаше на Стефани. Или може би това бе елемент на тяхното партньорство? Каза й мнението си. Обсъдиха различни варианти и накрая се спряха на един, който удовлетворяваше и двамата.
— Ще го извикам — каза Никола и излезе.
Докато ги чакаше, Сабрина седеше зад бюрото и усещаше как кръвта пулсира във вените й. Тя беше спечелила тази битка, защото се бе досетила, че Никола крие някои неща от нея и се опитва да й отнеме „Амбасадор“. Сега всичко беше под контрол. След като нещата с двата магазина тръгнат, след като Никола и Брайън си разпределят работата, тя би могла да се отдаде изцяло на вътрешно обзавеждане, а вечерите си ще запълня със срещи и партита, като се вижда само с хората, които са й приятни, а не с всеки, който би могъл да й е от полза за бизнеса.
Ако се съсредоточи върху всичко това, може би ще успее да си изгради един нов живот и да престане непрекъснато да мисли за смеха на две деца и за милувките на един съпруг.
— Обяд? — каза Габриела, прекъсвайки мислите й. — Извинявай, че идвам на работното ти място, Стефани, но просто се страхувах, че може да забравиш. А аз очаквам този обяд още от сутринта.
— Всичко е наред, Габи. Можем да тръгваме.
Отидоха в „Льо Сюкуе“, защото Габриела искаше риба.
— Ще си вземем по едно плато с морски продукти, нали? За мен е малко множко, но е толкова вкусно, че просто не мога да се въздържа. Нямаш представа колко се радвам, че пристигна. Ако знаеш колко ужасно се чувствах, като нямаше с кого да си поговоря. По дяволите, какво говоря, ти, разбира се, добре знаеш как е. Стефани, ще можеш ли да ме изтърпиш или трябва да си затворя устата и да се храня мълчаливо?
— Е, спокойно, разкажи ми за Брукс.
Французойката раздели платото между двете и си намаза втора филия с масло.
— Ужасно съм гладна. Понякога не се храня със седмици, а сега не мога да се спра. Той иска да се ожени за мен. Казах му, че трябва първо да говоря с теб.
— Защо?
— Защото за мен ти си все едно Сабрина, а и естествено, тя ти е разказвала за мен. Аз просто си нямам друг близък човек. Освен може би Александра, но тя е в Рио, а и така или иначе никога не ме е харесвала особено. Щях да ти се обадя в Америка, но ето, че ти пристигна точно навреме. Не ти ли липсват децата?