Защото те са доверчиви и невинни и тя се възползва от всичко това.
— Татко?
— Да, Пени, вярно е, че съм ядосан. И ще ви кажа защо. — Той се чудеше как да започне. Децата му го наблюдаваха внимателно и по ведрите им, любопитни лица премина някаква сянка. Гарт продължаваше да мълчи, просто не беше в състояние да каже дори и една дума. Накрая повдигна ръце и ги разтвори отчаяно. Не можеше да го направи. Може би по-късно, когато моментът е по-подходящ. Но не и сега. — Ядосан съм, защото майка ви замина в Лондон, вместо да си остане тук при нас. И защото смята, че трябва да остане там известно време, да размисли върху живота си надалеч от всичко тук.
— Но нали вече го прави? — каза Пени, като нервно хапеше устни. — Нали затова ходи в Китай?
— Да, така е. И ако си спомняте, когато си говорихме тогава, аз ви споменах, че понякога хората имат нужда да се откъснат от всекидневието си, да се погледнат от друг ъгъл. Но понякога им се налага да го правят повече от веднъж или за по-продължително време.
— Когато говорихме, ти каза, че вие няма да се развеждате.
Гарт усети, че му се повдига, и стисна здраво зъби. Не ставаше дума за развод, а за хирургическа операция: ще трябва да я отстранят напълно от живота си.
— Никой не говори за развод, Пени. Вижте, вече е доста късно. Нямате ли домашни?
— Написахме ги следобед — отвърна Клиф. — Мама ще се върне ли?
— Не знам.
— Ще се върне — извика Пени. — Знам, че ще се върне! Ти ни лъжеш!
— Не ви лъжа — изрече Гарт по-остро, отколкото възнамеряваше, и бързо понижи глас. Трябваше да ги накара по някакъв начин да разберат. — Пени, понякога хората вършат неща, които може да не ти изглеждат правилни или разумни, но това съвсем не означава, че те грешат. Двамата с майка ви имахме… недоразумения по един въпрос и тя реши, че е най-добре да замине за известно време за Лондон. Вие знаехте, че тя отива, за да се погрижи за бизнеса на сестра си. Единствената промяна е, че ще остане малко по-дълго, отколкото възнамеряваше…
— Колко дълго?
— Не знам.
— Знаеш! Двамата с мама сте го решили, а ти не искаш да ни кажеш истината. Не е честно, никой не ни пита нас двамата с Клиф какво искаме, а ние също живеем тук. Тя е наша майка и аз ще й се обадя и ще й кажа, че очакваме да се върне вкъщи, и ти не можеш да ми попречиш!
Бързо избяга от стаята и се качи горе по стълбите. Клиф погледна баща си и се опита да му говори по-бавно, като по-възрастен от сестра си:
— Тя ще се върне, нали? Искам да кажа, че когато ни отвърна, че не знаеш, ти ни отговори като учените, които казват, че не знаят, когато не са наясно кога точно ще се случи нещо?
— Да, така казват учените — кимна Гарт.
— Татко! — Клиф се раздвижи нервно на стола. — Татко, ти нали искаш тя да се върне?
— Доста е… сложно и объркано, Клиф. Не бих могъл да ти отговоря с две думи.
— По дяволите! — изруга момчето и стисна очи.
— О, достатъчно! Аз не ти говоря по този начин и очаквам същото и от теб. Да не би да мислиш, че на мен ми е приятно, че майка ти замина? Но, дявол да го вземе, понякога нещата просто се случват и човек не може да ги промени. Можеш ли да разбереш? Щом се смяташ достатъчно голям, за да ругаеш пред баща си, то тогава бъди достатъчно голям и да разбереш, че аз не мога да контролирам всичко, което ми се случва.
— Е, не би могъл да ни обвиняваш нас, ако си провалил живота си — изтърси Клиф, но сам бе шокиран от думите си. — Съжалявам татко, наистина съжалявам. Не исках да кажа това.
Гарт имаше чувството, че земята се разтваря под краката му. Децата му никога не бяха разговаряли с него по този начин. Стефани не би им позволила. Тя винаги съумяваше да ги сдобри и обедини. Сега като че всичко бе започнало да се разпада, просто липсваше центърът, около който се въртеше животът им. Понечи да каже нещо, после се отказа. Блъсна назад стола си и стана да си сипе едно питие.
— Татко?
— Да, Клиф.
— Ти обичаш ли мама?
Беше толкова тихо, че се чуваха тиктакането на часовника и шумът от хладилника.
— Какво да ти кажа? Когато се оженихме, майка ти беше толкова красива, че всички се обръщаха след нея; смятаха ме за най-щастливия човек на света. А когато се преместихме тук и се появихте вие…
— Защо не ми отговаряш? — извика Клиф. — Ние я обичаме; тогава защо ти не я обичаш? Тя също те обича. Какво е станало с теб? О, Господи! — изтри той очите си. — Струва ми се, че няма защо да разговарям с тебе. Ще пиша на мама. Предполагам, че това няма да ти хареса, но ще го направя.
„Ще трябва да я откъснем от живота си — помисли Гарт. — Но това означава никакви връзки, никаква кореспонденция.“