Две отделни жени. Едната го беше напуснала. Другата хитро се настани на нейното място, поигра си с тях и запази тайната много по-дълго, отколкото трябваше.
Но тя твърдеше, че иска да сложи край на тези измами. На всички измами, както се бе изразила.
Защо не го бе направила тогава?
Той не знаеше. Но имаше нещо, в което вече бе сигурен. Съпругата му, с която бе живял дванайсет години, бе искала нещо повече от проста разходка с яхта в Средиземно море. Тя бе искала да е сама, свободна, да се отърве от съпруга и семейството си. Новата роля явно й е харесала. Никак не е бързала да се върне. В края на краищата сестра й е била готова да спасява положението.
Защо не бе дошла при него, да се опита да поговори с него, двамата да потърсят начин да оправят нещата, вместо да оставя сестра си на своето място и да предприема този опасен експеримент?
Защото той веднага щеше да разбере, че това е поредното й разочарование — от него, от работата му, от заплатата му, от Евънстън, от живота, който водеше, особено ако се сравни с примамливото ежедневие на Сабрина в Лондон.
И той щеше да е прав. Защото тя искаше точно това. И накрая го получи. Животът на Сабрина, готов и подреден — дом, богатство, контакти, положение, приятели и… любовници.
Скръбта по нея се примесваше с гняв, а в същото време мислите му отново и отново се връщаха към Сабрина. Идеята да се разменят е била на Стефани. Дали Сабрина е дошла в Евънстън като на шега — или е искала да направи услуга на сестра си? За пръв път си задаваше този въпрос.
В понеделник се прибра вкъщи точно в момента, в който пристигаха и Пени и Клиф. Тримата забелязаха пред вратата странен пакет от Лондон. Наблюдаваше ги как развълнувано развързваха канапа, разкъсваха хартията, с която бе опакован.
— О, татко — възхитено извика Клиф и повдигна бронята. Разгледа я внимателно от всички страни, после я постави отпред на гърдите си. — Ще я закача на стената в стаята си, нали може?
— Погледни, погледни — дърпаше го Пени, за да му покаже разноцветната хартия, кутията с бои и японските четки. — Мама е знаела, знаела е точно какво искам. Не съм й казвала с подробности, но тя е избрала точно това, което най-много ми трябва. Татко, погледни само колко различни видове хартия… О, тук има нещо за теб.
Гарт едва докосна плика. Върху него беше написано неговото име. Пени го мушна между пръстите му и той го отвори и прочете кратката бележка. „Моля те, позволи ми да изпълня обещанието си. Това е последната услуга, която искам от теб.“
Думите се размазаха пред очите му. Чуваше ясно гласа й, виждаше устните й; припомни си светлината в очите й, когато гледаше към децата.
Тя ги обича.
Глава 23
Александра пристигна от Рио и дойде да пият чай.
— Чух, че оставаш тук за постоянно, освен това добре си се справила с Никола и сега двамата сте съдружници — започна веднага да я разпитва тя, като не скриваше любопитството си. — Но най-интересното, което разбрах, е, че два пъти си вечеряла с красив непознат мъж от добро потекло.
Сабрина се усмихна с удоволствие, радостна, че след двете самотни седмици има приятел до себе си.
— Казва се Димитри Карас и ме скри на тавана у тях, когато бях на единайсет.
— Ако не се лъжа, ти разказа част от тази история на рождения си ден — сети се Александра и очите й светнаха. — Ще я чуя ли някога цялата? Или може би и тя ще бъде като онази другата, която никога не довърши, защото се намеси Скотланд Ярд?
— Тази ще ти я разкажа до края, обещавам. Колко време ще останеш в Лондон?
— Е, колкото да прибера нещата от апартамента на Антонио и да науча всички интересни клюки…
— С последното се справяш чудесно.
— А също и да изкупя всичко интересно от „Хародс“, „Зандра Роудс“ и „Фортнъм“. Имаш ли време да отидем заедно на пазар? Или може би си заета със сватбата на Габи и Брукс?
— Има ли нещо, което да не си чула?
— Не съм чула как се чувстваш, след като си оставила две деца сами с баща им в Щатите.
Сабрина постави с треперещи ръце чашата си на масата. Всички го споменаваха, но много по-меко и внимателно. Казваха просто: те сигурно ти липсват, скъпа; вероятно за теб е много трудно… Но никой не го бе изрекъл така директно, както Александра. Човек трудно можеше да й даде отговор. Никой не знаеше, че писмата на Пени и Клиф лежаха на нощното шкафче до леглото й, че тя ги четеше и препрочиташе всяка вечер и им отговаряше в мислите си, но не и писмено — без разрешението на Гарт не можеше да го направи.
— Не обичам да говоря за чувствата си — заяви.