— Клиф твърди, че не трябва да те питаме, но все пак би ли ни казал защо мама не трябва да ни пише? Или да си дойде у дома?
— Тя прави това, което двамата смятаме за най-добро, Пени.
— Но ако и ти смяташ така, защо тогава толкова се измъчваш?
— Защото често не можем да имаме това, което желаем.
— Ако наистина много искаш нещо, можеш да го получиш — намеси се Клиф.
— Вижте, вие двамата… — Гарт усети, че в гърдите му се надига гняв, и спря. „Оставете ме на мира — молеше наум децата си, които не бяха извършили нищо лошо и също като него търсеха отговори на въпросите. — Не мога да говоря за това, трудно понасям дори мисълта за това. Обичам я, обичам я, всеки път, когато си го помисля, и съм готов да се разплача. Но между нас има толкова лъжи и просто не бих могъл да си представя по какъв начин е възможно да стигнем един до друг.“
Не можеше да изрече всичко това. Ето защо започна внимателно:
— Вижте какво, двамата с майка ви имаме проблеми, за които все още не мога да ви кажа. Вие трябва да знаете и това ще стане веднага, щом си изясня някои неща. Сега мога да ви кажа само, че тези неща ни разделят, сякаш са прекъснали моста, който ни свързва. Така че не виждам по какъв начин бихме могли отново да се съберем. Разбирате ли за какво става дума?
— Не — отговориха двамата едновременно.
— Не се учудвам — въздъхна той, прегърна ги и се притисна към тях, сякаш търсеше спасение за страданието си. — Знам, че не се справям особено добре, и ужасно съжалявам. Съжалявам за всички допуснати грешки, за случаите, когато съм ви изглеждал жесток, но, мили мои, просто не знам какво да правя. Вярно е, че усложнявам нещата, като не ви казвам истината, но не бих могъл да го направя, поне засега. Можете ли да ми повярвате? Можете ли да повярвате, че ще ви разкажа всичко, което мога, веднага щом това стане възможно? Моля ви, повярвайте ми, вярвайте в мен. Ужасно се нуждая от вашето доверие и от вашата любов. Обичам ви повече от всичко на този свят…
— Повече от мама? — попита Клиф.
— О, Клиф! — скастри го Пени и сложи ръка на лицето на Гарт, превърнала се за момент в жена, успокояваща един страдащ мъж. Не плачи, татко. Ще почакаме, докато ни кажеш — отново стана малкото момиченце — просто искам мама да се върне у дома.
— Хайде заспивайте вече. Късно е. Обичам ви и двамата — Гарт ги целуна и се изправи.
На следващия ден децата ходиха по магазините и когато той се прибра, те му връчиха две грижливо опаковани пакетчета, като го помолиха веднага да ги изпрати. Не ги попита какво има в пакетчетата и те не му казаха.
В последния ден преди ваканцията в столовата на училището бе представено кукленото шоу на Пени и Гарт излезе по-рано от работа, за да присъства. В предната част на стаята учениците от другите класове бяха насядали направо на пода, а отзад бяха подредени столове, където се настаняваха родителите. Гарт седна до Вивиан. Пени и Барбара Гудман бяха зад кулисите и заедно с госпожа Кейси подготвяха куклите, преди съучениците им да започнат представлението.
Когато представлението свърши, Пени, застанала до баща си, приемаше с радост поздравленията на публиката.
— Майка ми не можа да присъства — обясняваше тя на всички, — нейната сестра — близначка почина в Лондон и тя трябваше да замине там да се погрижи за гроба и за други неща. Много искаше да е тук, но няма как. Тя ми помогна за костюмите. Не съм ги направила сама. Тя ми помогна.
Вивиан донесе на Гарт пунш в хартиена чаша.
— Има ужасен вкус, но поне е някаква течност. Стефани ще се върне ли скоро?
— Не.
Тя погледна мълчаливо към Пени, която отново обясняваше на поредния родител за майка си и сестра й.
— Не е достатъчно — ядосано каза той. — Човек не може да спаси разбития си брак само защото децата му са нещастни.
— Разбит брак? — попита Вивиан. — Не съм забелязала подобно нещо, нито дори признаци.
— Това дори не беше брак. — Погледна разтревоженото й лице. — Съжалявам, Вивиан. Не бих могъл да ти обясня. Благодаря ти за пунша.
Броеше всеки изминал ден и не знаеше какво точно чака.
Заедно с децата купиха коледна елха, по-малка този път — „след като и семейството ни е по-малко“, както бе казала Пени — и я украсиха, като поставиха подаръците под нея. Долорес ги покани във вилата си, където можеха да карат и ски, но Пени и Клиф отказаха да отидат.
— Няма да отида там без мама — заяви момчето. И когато учебните занятия в училище и в университета завършиха и започна коледната ваканция, тримата боядисаха спалните на горния етаж.
— Мама сигурно много ще се изненада — непрекъснато повтаряше Пени. — Всичко така блести. Просто няма как да не се изненада.