Макар че отказваше на поканите на всичките си приятели, Гарт накрая се предаде и прие да отиде на вечеря у Нат и Долорес в чест на годишнината от сватбата им, която бе три дни преди Коледа. Изчака Пени и Клиф да вечерят и когато те се настаниха във всекидневната, единият с книга в ръка, а другият пред телевизора, тръгна сам към дома на семейство Голднър.
Винаги канеха много хора на този ден. Долорес бе твърдо решила да обедини университета и града в една щастлива общност и когато Гарт пристигна, видя как тя организираше в отделни групи местни адвокати, застрахователи, собственици на магазини и лекари.
— Оплакват се, че нямат какво да си кажат един на друг — довери тя, когато му донесе чаша вино. — Но само след час вече оживено обсъждат проблемите във водоснабдяването, училищата или някаква болест. Прекарват чудесно и накрая ми благодарят, че съм ги запознала. А след това всеки, тръгва по своя път и не се срещат до следващата година по същото време и на същото място. Би ли могъл да обясниш всичко това?
— Колко често всеки един от нас би искал да изпадне в непредвидима ситуация? — попита тя с усмивка. — Не повече от веднъж в годината. През останалото време всички предпочитаме да бъдем на познати места с близки хора. И по-малко изненади.
— Но изненадите са нещо прекрасно — възрази тя.
— Само когато не разбиват на пух и прах всичко познато — отвърна й той с толкова тъга, че тя не можа да изрече нито дума.
— Разширих библиотеката си — обяви Нат, който току-що се бе появил. — Ела да я видиш.
Гарт се обърна да се извини на Долорес, но забеляза как двамата с Нат си размениха погледи и разбра, че всичко е нагласено: Нат искаше да поговори насаме с него. Конспиративните опити за намеса на щастливите семейства, помисли си той, иска им се да разрешат проблемите и на приятелите си.
— Ти си в една от онези непредвидими ситуации, нали? — попита приятелят му, докато палеше лампата в библиотеката си на горния етаж. — Но и страниш от всички като някакъв двоен агент. Ще се върне ли тя или не?
— Не, няма да се върне.
— Това го твърдиш ти. А и някои други. Но аз не го вярвам. — Сложи двете кресла близо едно до друго. — Седни. В шкафа имам вино и уиски. През последните няколко месеца бяхте толкова близки. Какво се случи така внезапно, че ви раздели?
— Нат, аз разпитвам ли те за твоя брак?
— Не, ти си по-любезен от мен. А, освен това не си лекар. Но аз съм; затова съм свикнал да се меся в живота на другите.
— Да, но когато става дума за болести, а не…
— И когато става дума за отчаяние.
— Нима аз ти изглеждам отчаян?
— Защо, по дяволите, смяташ, че съм решил да се намеся? Безпокоя се за теб, всички се безпокоим. За бога, Гарт, разкажи ми какво се случи между теб и Стефани!
— Разкрих, че тя не е жената, за която съм я мислел.
— Е, и какво означава това? Ако искаш да кажеш, че след дванайсет години си разкрил за жена си неща, които не си подозирал, не бих се изненадал. Стефани е до голяма степен непредвидима. Бих се изненадал единствено ако си разкрил у нея някакви престъпни наклонности, но доколкото я познавам като приятел и пациент, мога със сигурност да твърдя, че подобни разкрития са изключени. Това ли си разкрил наистина или просто става дума за някакъв факт, за който не си знаел и това те е наранило?
Гарт седеше в креслото и наблюдаваше променящото се отражение на светлината в чашата с червено вино. Беше много уморен и имаше чувството, че думите на Нат долитат до него от много далеч.
След дванайсет години откриваш за съпругата си неща, които не си подозирал.
Нещата бяха доста по-сериозни. Но все пак си заслужаваше да се замисли човек.
— Нат — обърна се той към приятеля си, — би ли ми направил една услуга?
— Казвай.
— Нека да остана тук за малко сам. Без никой да ме безпокои. Ще се върна при вас по-късно.
— Когато си готов за това. — Той отвори шкафа и извади бутилка вино и кутия с бисквити. — Ето всичко, което ти е нужно, за да се задълбочиш в мислите си. Вечерята е в десет и половина.
Гарт почти не чу как той излезе. Това ли наистина си разкрил… Какво всъщност бе разкрил, освен факта, че в продължение на три месеца се е заблуждавал, като е мислил, че живее със собствената си съпруга? Напълни отново чашата си и за пръв път даде свобода на мислите си, които се бе опитвал да контролира толкова дълго. Веднага се изсипаха толкова познатите му образи: картини, спомени, случки — калейдоскоп, който се завъртя пред очите му.
Виждаше жената, която насочваше разговора към неговите проучвания по време на вечерята и която го насърчи да се откаже от предлаганата работа във „Фостър Лаб“ и да остане там, където ще се чувства най-щастлив. Виждаше жената, която се намеси и попречи на госпожа Кейси да наранява Пени, а по-късно намери начин да измъкне Клиф от влиянието на бандата крадци. Виждаше жената, която осигури на Линда работа в „Колекции“, като по този начин й даде възможност да постигне успех. Виждаше жената, която разкри Рита Макмилън, успя да я заведе в кабинета на Лойд Строс, където тя призна всичко и очисти името на Гарт от клеветите, с което бе разчистен пътя за назначаването му за директор на Института по генетика.