Защо го направи? Защото й бе приятно да изпълнява някаква роля? Или защото обичаше хората, на които помагаше? Защото се бе влюбила?
Тя обичаше децата. Беше сигурен вече в това.
Вратата се отвори и когато вдигна очи, видя Маделин Кейн.
— Извинявай — каза тя, — но Долорес се чудеше дали ще се присъединиш към нас за вечерята.
— Не, струва ми се, че няма да мога. Имам… да свърша нещо важно вкъщи. Долорес ще разбере.
— Преди да си тръгнеш, би ли могъл да ми кажеш — не бих искала да любопитствам, но… би ли ми казал кога ще се върне Стефани?
— Не знам — с колебание отвърна той. — Не бих могъл да кажа. Би ли ме извинила пред Долорес?
Намери палтото си и излезе през задния вход. Нощта беше студена и снегът скърцаше под краката му в смълчаните безлюдни улици. Пъхна ръце в джобовете и тръгна през парка покрай езерото, като прокарваше пъртина през снега, която оставаше след него, осветена от ярката луна.
Съпругата му отпреди дванайсет години се привързваше към хората, обичаше ги, безпокоеше се за тях. Но независимо колко близка им бе станала, когато настъпваше криза, тя се отдръпваше, ставаше неуверена. Тя не би могла да притисне госпожа Кейси в ъгъла или да сплаши така Рита Макмилън, че да я накара да си признае всичко. Тя дори успя да успокои Клиф, макар че мислеше, че е замесен в кражбите от магазините.
„И аз знаех всичко това — призна си Гарт, — знаех го, но през цялото време се опитвах да убедя сам себе си, че тя просто се променя, търси начин да ми помогне да заздравим брака си.“
Но Сабрина, лейди Сабрина Лонгуърт, която нямаше семейство, нито отговорности, която бе водила живот, изпълнен с повърхностни приятелства и любовни авантюри, довели дори до брак… тя бе в състояние да доминира, да притиска в ъгъла, да заплашва. Всъщност Стефани бе завиждала на сестра си за способността й да говори открито, да се бори и да побеждава, когато някакво зло трябваше да бъде поправено. Но дали лейди Лонгуърт е готова да си навлече дори неприятности, за да помогне на близките си? Би ли обичала Пени и Клиф? Би ли се влюбила в Гарт Андерсън?
Имаше чувството, че лицето му се вледенява и не може да помръдне пръстите на ръцете си, пъхнати в джобовете. Гарт се обърна и пое бързо към къщи, а накрая дори се затича.
Вкъщи издърпа креслото пред камината и седна в него, загледан в пламъците. Усети как топлината се разнася по тялото му. В миг се почувства невероятно добре.
Питаше се защо ли. И знаеше отговора още в мига, в който си задаваше въпроса. Защото като учен той непрекъснато правеше разкрития, като се въртеше все около основния проблем в загадката. Жената, с която бе живял през последните три месеца, не беше нито собствената му съпруга, нито нейната сестра, а съвършено различна личност, точно такава, каквато се бе определила тя самата в Ню Йорк — жена, способна на любов и привързаност като Стефани, но притежаваща силата и независимостта на Сабрина. Ето защо той не бе разкрил измамата.
В слепотата му е имало нещо повече от обяснението, че съзнателно си е затварял очите, за да избегне тревожните подозрения; имало е нещо повече в опитите му да повярва, че тя иска да обнови брака им или че е в шок след инцидента, или че от мъка се изживява като личността на сестра си. Истината бе, че почти веднага след като е заживяла с тях, Сабрина Лонгуърт е започнала до голяма степен да действа така, както би постъпила и Стефани. Така е при близначките, помисли си Гарт. Те са едновременно в съзнанието си една на друга, в мислите си. За кратко време най-доброто от Сабрина се е сляло с най-доброто от това, което притежава сестра й; в толкова важни неща тя съвсем успешно действаше като Стефани Андерсън, така че никой не би могъл да заподозре, че става дума за друг човек.
И през цялото това време тя се превръщаше в същата жертва на измамата, каквато бе и той — обичаше го, но не можеше да му разкрие истината, докато не повярва, че всичко е свършено. Тя самата бе жертва на обстоятелствата.
Разбира се, съществуваше още една причина, която го накара да повярва, че тази жена е неговата съпруга; той се бе влюбил в нея. Бе го мамила през тези три месеца, но почти във всеки момент през цялото това време тя бе дори нещо повече от всичко, за което бе мечтал — обичаше го и бе станала неразделна част от живота му. И дори сега, след като знаеше всичко, той пак мислеше за нея като за своя съпруга.