Размеси въглените и сложи още дърва в огъня, после си наля чаша кафе. Държеше топлата чаша между пръстите си и наблюдаваше оранжевите пламъци. Вече не го изпълваше гняв, нямаше причина за яд. Бе загубил тази, за която се бе оженил преди години и която бе избягала от дома си, за да търси нещо по-подходящо за себе си, но намери единствено смъртта си. Спомняше си любовта, която преди години изпитваха един към друг, и в същото време със съжаление си мислеше за разочарованията, които бяха изпитали един от друг през годините.
Гарт виждаше и нещо положително в бъркотията, която двете със сестра си бяха създали, като си размениха местата; и това бе едно ново начало. „Може би при всички случаи щяхме да стигнем до него — мислеше си той. — След дванайсет години съвместен живот и двамата се бяхме променили. Може би сме били достигнали повратната точка, след която да започнем нова любов и нов живот. Вместо това пристигна сестра й, остана и създаде точно такъв нов живот, започна една нова любов. Става моя любима. И моя съпруга.“
Той се усмихна на игривите пламъци в огнището. „Ще трябва само да се оженим“ — помисли си Гарт.
Глава 25
Димитри се обаждаше всяка сутрин. Два дни след сватбеното тържество на Габи тя затваряше „Амбасадор“ за празниците, когато той дойде да я вземе, за да обядват заедно.
— Мислех, че може да се почувстваш тъжна и самотна, след като омъжи приятелката си и без семейството си по Коледа.
Бяха в една кръчма, където весела компания пееше френска песничка.
— Знам тази песен — каза Сабрина. — Пеехме я двете със сестра ми в колежа.
— Искам да поговорим за теб — започна той. — Как бих могъл да ти помогна, след като ти изобщо не ми даваш възможност?
— Вече ти казах, Димитри. Ние сме само приятели.
— А това означава, че освен че можем да обядваме заедно и да си говорим, можем и да изпитваме чувства един към друг. Добре — продължи, след като тя не отговори. — Ще ти разкажа пак за вилата си близо до Атина. Намира се точно до къщите на сестрите ми и техните деца и съпрузи. Пълно е с хора. Доста подходящо място за прекарване на коледните празници. — Той взе ръката й. — Можем да останем съвсем сами и да не се виждаме с никого или да се присъединим към едно многолюдно семейство, сред много шум, целувки и музика. Ще направим това, което ти поискаш. Ела с мен, Стефани. Не бих искал да ти досаждам, единственото ми желание е да прекараш празниците сред приятели и в семейство, вместо да бъдеш сама.
Веселата компания завърши песента си и веднага започна друга. Димитри се засмя.
— Ще те научим на нашите гръцки песни. Предложението му започна да й се струва примамливо.
Щеше да бъде в семейство, макар и не в нейното; щеше да смени напълно обстановката, нищо нямаше да й напомня за сестра й, която вече я нямаше… Но не беше честно по отношение на Димитри. Тя не беше свободна. И макар че му го беше обяснила вече много пъти, ако заминеше с него за Атина, той би могъл да го приеме като първа стъпка към нещо повече от обикновено приятелство.
— Някой ден може би ще дойда, Димитри, но не и сега — поклати глава Сабрина.
— Но ти не трябва да бъдеш сама — настояваше той.
— Понякога е важно човек да остане сам. Как иначе бихме могли да размислим спокойно и да вземем решения за бъдещето?
— Приятелите биха могли да ти помогнат да вземеш тези решения, Стефани. Няма да предявявам никакви изисквания към теб.
Тя измъкна ръката си от неговата. Толкова й се искаше да му повярва.
— Може ли да ти отговоря утре?
— Ще ти се обадя сутринта — отвърна Димитри и лицето му светна. — Ще заминем на двайсет и четвърти следобед. Удобно ли е за теб? Но да оставим сега това — добави бързо. — Ще ми отговориш утре.
— Може би — отвърна с усмивка тя и после заговориха за Гърция.
Димитри бе необичайно мълчалив, оставил Сабрина на собствените й мисли. Тя непрекъснато си повтаряше, че празникът не означава нищо за нея, че светлините и песните не достигат до сърцето й; но отвръщаше бързо глава в друга посока всеки път, щом забележеше семейство с две деца. Точно в тези моменти бе особено благодарна на Димитри за ненатрапчивото му присъствие, както и за дискретното му оттегляне, щом стигнаха до вратата на къщата й.
Вътре завари госпожа Търкъл, която оглеждаше щастливо малката елха в трапезарията.
— Сметнах, че може да ви развесели, лейди. Но ако ви навява твърде много тъжни спомени, бих могла да я преместя горе в моя апартамент.