— Не, остави я — каза Сабрина. — Ще я украсиш ли?
— Разбира се, лейди, но си мислех, че бихме могли да го направим заедно.
Лейди. Тя не поправяше вече госпожа Търкъл. Дори често изобщо не я чуваше какво точно казва. Така или иначе обръщението нямаше значение; то доставяше удоволствие на икономката, а и двете бяха свикнали с него.
Телефонът иззвъня и Сабрина притисна ръцете си една в друга. Всеки път се надяваше… но не беше той.
— Сигурно нова покана — предположи госпожа Търкъл.
— Ако е така, ще последва нов отказ — отвърна й и двете се засмяха. „Странно е — помисли си Сабрина, когато госпожа Търкъл отиде да вдигне слушалката, — че двете така бързо се сближихме. Лейди Лонгуърт не би го направила; между тях имаше толкова социални бариери.“ И макар че я наричаше „лейди“, прислужницата също я смяташе за американка, която никога не е била омъжена за граф. Те не бяха станали все още близки приятелки, но бяха две жени, които живееха в една къща, и Сабрина не се чувстваше толкова изолирана, колкото очакваше.
— Господин Карас е, лейди — обяви завръщайки се госпожа Търкъл. — И ако нямате нищо против да чуете моето мнение, смятам, че трябва да заминете с него за Гърция. Това ще ви се отрази добре.
Сабрина докосна игличките на елхата, която заедно бяха украсили. Тя миришеше на гори и планини; на чисти, девствени места.
— Може би ще го направя — отвърна и отиде да разговаря с него.
Но когато затвори телефона, лицето й беше помръкнало. Доволният му, изпълнен с нетърпение глас, който й каза, че ще дойде да я вземе в четири, я накара да се почувства виновна. Не беше честно, наистина не беше честно. „Искам единствено Гарт — помисли си тя. — Как бих могла да разговарям и да се смея с други хора, след като непрекъснато гледам към телефона с надежда, че ще позвъни Гарт?“
Госпожа Търкъл я намери малко по-късно в библиотеката.
— Пощата, лейди. Повечето са поздравителни картички, но има и две пакетчета.
Сабрина знаеше какви са тези пакетчета още преди да ги отвори. Две. Едното от Клиф, а другото от Пени. Но нищо от Гарт. Нищо. Нямаше дори бележка. Тя отвори пакетчетата, всяко от които бе внимателно завито и съдържаше бележка.
Весела Коледа, мамо, бе написал Клиф. С вкусна храна и подаръци. Надявам се, че ще намериш това, което търсиш. Иска ми се да зная какво е то. Обичам те.
Скъпа мамо, бе написала Пени. Надявам се, че подаръкът ми ще ти хареса и ще те зарадва. Бих предпочела да ти го дам лично, но това е невъзможно, затова татко ще го изпрати. Ние сме добре, но сме тъжни и двамата с Клиф често си говорим за теб. Обичам те, много ми липсваш. Обичам те.
„Няма да плача. Знаех, че това може да се случи, и бях подготвена за него. Така че няма да плача.“ Внимателно сгъна бележките и след това отвори кутийките. Клиф й бе изпратил една брошка: две птици, кацнали върху клонче с две малки листенца. На едно листче, поставено вътре в кутийката, бе написал: „Това сте вие двамата с татко.“
Кутийката на Пени бе тясна и продълговата, в нея имаше сребърна писалка и молив, върху които бяха гравирани буквите С.А. Под тях имаше листче, на което прочете: „За писане на писма.“
Децата понякога причиняват такава болка с непосредствеността си, помисли си тя.
— Ще обядвам в стаята си, госпожо Търкъл — каза тя, като взе телефона със себе си.
Взе подаръците и се качи в стаята си. По прозорците барабанеше силният дъжд и в стаята бе студено и тъмно. Сабрина запали огъня и се настани в удобния стол пред огнището, като се зави с топло ангорско одеяло. Гледаше ту брошката и писалката и молива, ту игривите пламъци пред себе си.
Трябваше да приготви багажа си за Атина, но вместо това седеше така неподвижно и в пламъците виждаше всички свои мечти, които не я оставяха нито денем, нито нощем.
Двете със сестра си бяха толкова невнимателни, така безумно невнимателни към останалите. Но какво би станало, ако нещата се бяха развили по друг начин; какво би станало, ако съществуваше възможност да обича Гарт и той да отговори на чувствата й, без да изпитва вина, ако можеше да изгради един нов живот с него? „Бихме могли да си имаме още едно дете. Това би било огромна изненада за Пени и Клиф.“ — На устните й се появи усмивка, като си представи как двамата хвърлят ези-тура, за да решат кой ще нахрани бебето.
Би могла да работи заедно с Маделин по реставрацията и вътрешното оформление на къщи, а Линда да се заеме с недвижимото имущество. Биха могли да се превърнат в чудесен екип, особено ако обединят „Колекции“ и „Амбасадор“ и така имат възможност да ползват най-добрите старинни предмети и произведения на изкуството на двата континента.