Независимо от произхода на парите, той харчеше щедро състоянието си. Водеше по трийсетина приятели на сафари из Кения или превозваше по двеста души през Европа, да ги заведе на фолклорен фестивал в Югославия. Сабрина го ненавиждаше. Той се извисяваше над нея като планина; рижавата му коса беше оредяла, а сивите му очи сякаш криеха някакви ужасни тайни.
— Как е възможно да не го харесваш? Дори не си разговаряла с него. Досега си му казала едно „здравей“, след което се разположи на яхтата му като в собствен дом — чудеше се Дентън.
— Надменен е. Обзалагам се, че не разбира нищо от изкуство.
— Откъде знаеш…
— Съжалявам жена му. Прилича на кученце, което чака с изплезено езиче господарят да го погали. — Облече вечерната си рокля от синьо-черна коприна, която се плъзна по тялото й като ласка, разкривайки красивите й рамене. Дентън мълчеше. — Побързай, скъпи. Коктейлът е в осем и ако не бъдем точни, Макс като нищо ще ни превърне в солени стълбове с безизразния си поглед.
— Сабрина! Макс е наш домакин!
— Съжалявам, Дентън.
— Надявам се, че го казваш искрено. Къде са ми копчетата за ръкавели?
На яхтата „Лафит“ бяха поканени пет двойки. По време на коктейла Бетси, третата съпруга на Макс, им довери, че нямала право да променя нито програмата, нито маршрута на яхтата. Дребничка и пухкава в своята копринена рокля, тя тръсна изрусените си буклички и те затрептяха около ушите й. Ако имали нужда от нещо, трябвало да се обръщат не към нея, а към Кърст, главния стюард. После млъкна и не обели дума до края на вечерта.
Вечеряха рибена супа с шафран, последвана от октопод в сос с шампанско. Макс вдигна тост.
— Пожелавам на всички приятно пътуване.
Той се усмихна на своята съседка — изящна блондинка, която вече бе представил като принцеса Александра от някаква страна, която никой не беше чувал. Срещу него съпругът й, принц Мартов, гледаше съсредоточено в чинията си.
— Накъде ще тръгнем утре? — попита някаква дама със сънлив поглед, която седеше до принца.
— На изток. — Домакинът все още не откъсваше очи от Александра. — Покрай италианската Ривиера и Генуа и оттам обратно. Четири дни. Цял един живот.
Александра се усмихна. Сабрина погледна Дентън. Той се усмихваше на седящата срещу него Бетси, сякаш искаше да подражава на мъжа й.
На сутринта в малката трапезария ги чакаха плата, отрупани с плодове, кифлички и кафе. Макс ги беше приготвил собственоръчно.
— Горната палуба е за тези, които обичат слънчевите бани. В салона устройваме хазартни игри. Ако желаете да гледате някой филм, обърнете се към Кърст. Обядваме в един. Приятно плаване, приятели.
— Първо ще посетим салона — Дентън се протегна. — После отиваме на горната палуба. Нали, сладурче?
Петима от гостите бяха вече там. Някои смъркаха кокаин. На един от шкафовете бяха наредени дузина разноцветни капсули.
— Макс е фантастичен домакин! Какво предпочитате? — обърна се към Сабрина дамата със сънливия поглед.
— Благодаря — намеси се Дентън, — сам ще се погрижа за съпругата си.
Сложи малко бял прах на една салфетка, сгъна я и я прибра в джоба си. Сабрина го наблюдаваше и се питаше този ли е Дентън, за когото се беше омъжила. Той едва-едва пиеше, и то само леки питиета, не пушеше, а за наркотици изобщо не можеше и дума да става. При другите им пътувания неведнъж я бе озадачавал, но сега сякаш бе свалил някаква маска от себе си. Тя го последва към палубата, където вече бяха изложили на показ красивите си, загорели тела три семейни двойки, между които и принц и принцеса Мартов.
Дентън изобщо не ги погледна.
— Хайде, сладурче. — Свали халата си и се излегна.
Сабрина се чувстваше глупаво и неловко. Имаше един-единствен Дентън — нейният съпруг, който в момента й показваше как очаква от нея да се държи. „Нещо съвсем непознато за теб“ — бе казал по повод поканата на Макс. Тя огледа великолепните тела на жените около себе си, загорели и блестящи от плажното масло. Нейното беше още по-хубаво! Свали халата си, легна до него и го остави да намаже гърба й. Той й подаде малко от белия прах, но тя поклати глава. Той смръкна от праха първо с едната, после с другата ноздра. Останалите правеха същото или пушеха хашиш. Слънцето прежуряше на притихналата палуба и Сабрина сякаш се носеше в океана от топлина и светлина, когато някаква сянка легна над главата й. Отвори очи и видя пред себе си Макс Стайвесънт. Мускулите й се стегнаха инстинктивно, но погледът му мина край нея и се спря на Александра. Принцесата лениво се надигна и тръгна с него към каютите.