Сякаш бе чакала само това, Бетси легна в шезлонга на Александра. Дентън гледаше как с тихо мъркане милва гърдите и бедрата си, докато нанася крема. След малко тя легна по гръб и задряма. Той се обърна и срещна погледа на жена си.
— Беше права. Тя наистина прилича на котенце. Но не ми е интересна.
Сабрина бе сравнила Бетси с кученце, но не го поправи. По време на обеда в пристанището на Алацио Александра направи ловка маневра, за да седне до нея.
— Скъпа, отпусни се. Защо си толкова разстроена? Те диктуват правилата, а ние ги изпълняваме. Ако приемеш това, ще ти олекне — прошепна й. Сабрина я слушаше, леко привела глава встрани, за да я чува по-добре, и си играеше с вилицата и ордьовъра. Жената продължи: — Виждаш, че твоят Дентън мечтае само как да разтвори краката на милото Бетси, а може би вече го е направил. Голяма работа! Затвори очи и се отдай на това щедро слънце или се научи да смъркаш кокаин, или се затвори в спалнята си с някоя интересна книга.
— Откъде знаете, че…
— Виж, мила, това е второто нещо, което трябва да научиш. На тази гемия нищо не остава скрито. Можеш да правиш каквото си поискаш, но Макс ще научи за това още докато си го помислиш.
— Ти наистина ли си принцеса?
— Още един урок — засмя се сърдечно Александра. — Тук нищо не е точно такова, каквото изглежда. Само отчасти. Не го забравяй, особено когато виждаш как съпругът ти се заглежда след някоя друга.
Следобед двете свалиха на вода моторницата, която яхтата носеше вместо спасителна лодка и се понесоха на водни ски, обгърнати от облак от синьо-златиста мъгла. Сабрина се чувстваше млада, силна и красива. „Мога да направя всичко, което пожелая“ — мислеше си.
По-късно, загърнати в огромни хавлии, седнаха на палубата на чаша вино.
— Ти си невероятна скиорка! — забеляза Александра. — Къде си се научила да караш?
— В пансиона в Швейцария.
— А-ха, един от пансионите за привилегированата класа. Аз пък завърших гимназия в Лос Анжелис. Майка ми беше нещо като актриса. Научи ме как да си пробия път във висшето общество. Направи от мен по-добра актриса. Впрочем ти изглеждаш много по-различно от тази сутрин. Актьорски талант, или нещо друго?
— Не зная. Докато карах ски, реших, че мога да постигна всичко, дори и да заживея като вас.
— Скъпа, казваш го така, сякаш ние сме отровни. Ако наистина мислиш така, какво търсиш тук?
— Нямах предвид теб. Ти ми харесваш. — Сабрина потрепери и се уви още по-плътно в хавлията. — Искам да кажа, че не желая да гледам как Дентън… да очакват от мен, че… По дяволите, сигурно изглеждам като глупачка.
— Само неподготвена. Той не те ли предупреди? Всички знаят какво представляват круизите на Макс.
— Не знаех нищо. Дентън нищо не ми е казвал.
— В Лондон той е съвсем различен човек, нали?
— Работата е там, че не се интересува дали всичко това ми харесва или не. Струва ми се, че просто нямам избор.
— Започваш да разбираш. Щом искаш да имаш това, което животът с него ти предоставя, нямаш никакъв избор, освен да понасяш и неговите капризи и странности. А сега иди и се направи неотразима. Ще вечеряме в Генуа. Храната е великолепна.
Сякаш подслушал разговора им, Макс организира вечерята така, че да демонстрира напълно какво могат да предложат хора като него и Дентън. Лимузините ги отведоха някъде на височините над Генуа в изискан ресторант с прекрасен изглед към залива. След вечерята компанията се премести в малка дървена вила. Играха покер, пиха червени вина и в три през нощта се върнаха на яхтата. Макс взе ръката на Сабрина.
— Правите ни чест с присъствието си като наш гост. Очакват ни много други пътешествия. Приятни сънища, скъпа моя.
В спалнята Дентън вече си беше легнал и я чакаше.
— Сладур, тази вечер ти беше наистина неотразима. Всички са влюбени в теб, а аз спечелих. Не беше ми се случвало от години. Ела при мен, скъпа, чакам те. — Притегли я към себе си и започна припряно да я гали, превъзбуден от нейния светски успех и парите, които бе спечелил. — Ще има да говорят за нас с месеци — промърмори самодоволно, докато се нагласяваше върху нея. — М-м, приятно и стегнато!
Сабрина лежеше под него и правеше движенията, които му доставяха най-голямо удоволствие. Дентън бързаше и тя знаеше, че и този път ще бъде както всички останали. Беше полувъзбудена и щеше да свърши полузадоволена. Бе мислила да говори с него за начина, по който се любят, но той беше толкова самоуверен, че тя не знаеше откъде да започне. Многобройните жени, които бе притежавал преди нея, до една признателни за честта, с която ги бе удостоил, бяха изградили у него убеждението, че притежава невероятна сексуална техника. Сабрина нарочно ускори дишането си, стегна краката си за минута, след което се отпусна.