— Браво, доброто ми момиче!
Щом той заспа, тя излезе на палубата и мислите й се зареяха надалеч. Беше вече четири и половина. Яхтата бе намалила скоростта си и леко се полюляваше. Връщаха се в Монте Карло. Чу наблизо приглушеното боботене на мотор и се наведе над перилата. Моторницата на Макс приближи до корпуса на яхтата и Иван Ласло, секретарят му, угаси двигателя и скочи на стълбичката заедно с един от моряците. Двамата влязоха в помещенията за екипажа. „Странно — помисли тя, — къде са ходили толкова далеч от брега?“ Впрочем какво значение имаха и Иван Ласло и самият Макс? Искаше само едно — круизът да свърши. Оставаха два дни. Постоя навън, докато очите й започнаха да се затварят, и се върна в спалнята.
На сутринта двамата се събудиха късно и закусиха в леглото. Дентън я целуна по челото и тя му се усмихна гальовно.
— Сладурче, днес ще бъда през целия ден с Бетси. Можеш да правиш каквото си поискаш, но според мен трябва да отделиш малко време на Алдо Дерона. Той те харесва и е добро момче.
— Аз не мога да бъда давана под наем! — Скочи от леглото и застана на разстояние от него.
— Сладурче, това беше малко грубо. Едва ли си изненадана. Нали виждаше какво става? Аз изчаках, но ти не каза нищо, напротив, чудесно се приспособи. Гордея се с теб. Мисля, че не заслужавам такива думи.
Гледаше го онемяла.
— Сабрина? — неуверено поде той. В очите му се четеше искрена тревога. Жена му го гледаше с вледеняващо студени очи. Той протегна ръце.
— Сладурче, защо си толкова чувствителна? Нали знаеш колко те обичам. Обичам те, винаги съм те обичал. — Изчака малко, преди да продължи: — Това е само игра, която ще забравя веднага щом слезем на брега. Не значи нищо за мен. Правим го, защото… защото е по-различно, впрочем не. С нищо не е по-различно от игра на бридж, или каране на водни ски, или другите неща, които правим като приятели. О, слава Богу — въздъхна той, когато Сабрина започна да се смее.
— Като приятели — смееше се тя, сложила длан на челото си. Но той беше Дентън Лонгуърт и не чу, или не пожела да чуе отчаянието в смеха й.
До края на пътешествието избягваше мъжа си. Така и не разбра дали беше спал с Бетси. На обяд и вечеря се държеше спокойно, сякаш нищо не се е случило. Последната вечер Макс вдигна тост за първата годишнина от сватбата на Дентън и Сабрина, която, уточни той, щели да отпразнуват при сестра й в Америка. Дентън се наведе и целуна съпругата си. Тя сложи длан на тила му, за да задържи по-дълго целувката му, а в главата й се въртеше неприятната мисъл, че все още играе по правилата, които той беше наложил.
Глава 6
Стефани подаде на Дентън една двузъба вилица и го подкани да опита месото. Хванал прибора като стик за голф, след един-два неуспешни опита той успя да забие вилицата в печеното.
— Сабрина, ела на помощ — извика към жена си, която разговаряше в другия край на моравата с някакъв професор.
— Готово! — окуражи го Стефани. — Познавам един фехтовач, който използва същата хватка.
— Надявам се, не съм развалил апетитния му вид. Не разбирам от готвене — оправда се Дентън.
— Нищо не си развалил — засмя се тя. — Но щом ти е толкова трудно, вече няма да ти поставям никакви задачи.
Сабрина се надигна на пръсти и над главите на гостите видя неловкото изражение на съпруга си. „Прилича на турист, който трябва да отиде до тоалетна, но не разбира местния език“ — помисли и отново се обърна към професор Мартин Талвия, който обясняваш разпалено защо двете със Стефани изобщо не си приличат, въпреки че са близначки. В този момент Дентън я прегърна през рамо. Тя се стегна. Дворът бе пълен с хора, които с удоволствие биха побъбрили с него. Защо непрекъснато стоеше до нея? Професорът попита нещо и по пресилената веселост, с която съпругът й му отговори тя разбра, че е отегчен до смърт. Тук и двамата бяха чужденци. Все пак, въпреки че не живееше в Америка от двегодишна възраст, тя успяваше да се забавлява сред тези мили, приятни хора, може би защото срещите с непознати винаги й доставяха удоволствие.
— Лельо Сабрина, може ли да ме вдигнеш? — протегна ръце четиригодишният Клифърд. — Трябва да съобщя нещо важно. — Обядът е сервиран. Всички на верандата! — извика зачервен той, щом го вдигна на ръце.