— Може би си напрегната от присъствието на Дентън. Той постоянно забравя, че тук е без прислугата и секретарката си. Това е залегнало в гените му. Може би Гарт трябва да му направи някои изследвания.
— Той е очарователен — усмихна се Стефани. — Грижи се за теб. Изглеждаш прекрасно!
— Вероятно заради средиземноморското слънце. И ти можеш да спортуваш, стига да искаш.
— Зная. Трябва да отслабна. Напълняла съм. Може би следващото лято ще се заема и с това. Но слънцето едва ли е единствената причина, заради която изглеждаш толкова добре.
Сабрина си спомни дните на яхтата и за кой ли път изпита срам заради гостите и техните „игри“. За една година бе срещнала хиляди непознати хора и с нито един от тях не бе разговаряла човешки. Освен може би с Александра.
— Не обичам да говоря за щастието — отвърна с наведена глава.
— Но ти не говориш, ти простото излъчваш.
— Веднъж ти споменах, че не зная дали наистина обичам Дентън, или просто с него ми е интересно. Все още не зная. Трудно ми е да говоря за това. „Ти обичаш съпруга си, имаш дом, а аз не искам да си призная колко ти завиждам за това — помисли си, но не посмя да го изрече. — Омъжена съм само от една година. Може би трябва да положа повече усилия. Може би следващата година ще бъде по-добра.“ — Когато се почувствам готова, ще ти разкажа. Искам да знаеш, че когато ми е трудно, си спомням, че те имам и ми става по-леко.
— Сякаш се срещаме след дългогодишна раздяла, Сабрина. — Очите на Стефани блестяха. Тя погледна отражението си в тъмния прозорец и оправи косата си. — Време е да се върнем при гостите.
В полунощ, след като изпрати последните гости, се обърна към отрупаните с чинии маси.
— Ще ми подскажете ли някоя вълшебна думичка? Искам тази бъркотия да изчезне в миг.
— С Дентън ще изиграем ролята на добрата фея. Крайно време е да свършим нещо полезно.
— Нямам навика да използвам неквалифицирана работна ръка — засмя се Гарт. — Аз ще измия чиниите.
— Ще ти помагам. Крайно време е да се квалифицирам — отвърна Сабрина.
Съпругът й я наблюдаваше с интерес как мие чиниите и ги нарежда на сушилката. Гарт стоеше до нея и ги избърсваше с кърпа.
— Зная, че не харесваш нито мен, нито Дентън — отбеляза тя. — Наблюдавах те, докато разказвахме за пътуванията си.
— Не е въпрос на харесване. Аз просто не разбирам вашия начин на живот, Сабрина, може би защото е твърде различен от моя. Имате ли цел и каква е тя? Извинявай, че ти го казвам откровено.
— Откъде знаеш толкова неща за нашия живот?
— Стефани ме осведомява най-редовно. Впрочем искам да те попитам нещо. — Избърса поредната чиния и остави кърпата настрана. — Защо според теб Стефани е нещастна? Защото съм постоянно в института, или защото не мога да й осигуря твоя начин на живот?
— Тя не е нещастна, напротив…
— Виж, аз те моля да ми помогнеш, защото я познаваш най-добре. Не искам да ми издаваш някакви ваши тайни, а да ми подскажеш какво да правя. Аз съм неин съпруг. Обичам я. Затова забрави за миг, че си й сестра. Представи си, че си учен, който анализира някакъв проблем. А той е, че Стефани е нещастна. Откъде ще започнеш, за да го разрешиш?
— От твоята работа.
— И ти ли? Марти Талвия и Нат Голднър постоянно ми го натякват. — Той взе следващата чиния. — Знам, че трябва да отделям повече време за семейството си, и всяка сутрин се кълна, че вечерта ще се прибера навреме, но после работата ме поглъща.
— Ти си щастлив човек. Имаш добри приятели. Помагат ти да разбереш себе си.
Гарт остави чинията и я погледна озадачено. Сабрина се взираше някъде далеч през тъмния прозорец.
— Дентън кръстосва света с едничката цел да открие кой е всъщност и какво иска, но може би никога няма да успее. Хората го търсят, защото е наследникът на Тревистън, но повечето от тях не изпитват към него нито симпатия, нито уважете. Той чувства това и иска да разбере защо. Ако имаше искрени приятели, може би досега щеше да знае за какво живее и какво иска да постигне. Нали добрите приятели са за това — да ти помогнат да разбереш кой си, защото те харесват тъкмо такъв, какъвто си.
— Умно казано — отвърна Гарт.
— Благодаря! Окрилена съм от комплимента ти!
— Не исках да те обидя. Не знаех, че имаш такива интересни идеи. Мъжът ти не изглежда толкова изобретателен, а при вашия начин на живот…