— Тя не пожела да играе по вашите правила. Струва ми се, че точно това никой от вас не можа да й прости. — Впрочем аз отдавна се каня да направя нещо по този въпрос.
Сабрина наклони глава. Вече знаеше чий е познатият глас. Някога този глас я беше посъветвал да приеме техните правила и да играе играта, която очакват от нея.
— Искате ли да ви изпратя? — нейният партньор докосна леко ръката й.
— Идеята ви не е много добра. — Тя го погледна с блеснали очи и добави, вече по-високо: — Иска ми се да потанцувам още малко.
„И да обмисля как ще ги разбия — помисли. — Защо по-рано не се сетих каква е всъщност играта?“
— Смела лейди! — Младежът я гледаше с нескрито възхищение. — Те са вулгарни хора, семейство Радисън, особено Роуз, но…
— Каква изненада! Светът е наистина малък. — Хладният глас, който бе чула зад завесата, прозвуча съвсем близо. Сабрина вдигна очи и срещна погледа на принцеса Александра Мартов. — Надявам се, че твоят приятел ще ни извини. Възнамерявам да те взема под крилото си.
Александра Мартов притежаваше четири етажа от една зле поддържана къща. Бе дошла в Лондон сама, без пари, единствено с удостоверението за развод, което й даваше право на собственост върху една банкова сметка в Швейцария, една къща в Майорка близо до испанския бряг, един апартамент в Париж, издръжка от бившия съпруг на стойност десет хиляди долара на месец и един кралски дог, когото бе нарекла Максим. „По името на един стар приятел“ — казваше тя. Висока и грациозна, с разпиляна по раменете руса коса, излъчваше решителност, каквато Сабрина не бе забелязала на яхтата на Макс.
— Реших да създам свои правила и да накарам останалите да играят според тях, а не обратното — обясни тя. — Никой не знае как да направи един приличен прием. Реших да им покажа. Скъпа, смятам да превърна дома си в най-известния светски салон на Европа.
Обаче първо трябвало да купи къща. Вече харесала една в Белгрейвия, висока и тясна сграда с тесни прозорци. Приличала на викторианска дама с вдигнати в почуда вежди, обясни Александра. Имала тежка, боядисана в червено дървена врата, с месингова лъвска глава. Тя бе влюбена във външния вид на къщата, но вътре искаше всичко да се промени.
— Искам ти да проектираш интериора — каза на Сабрина. — Ще изпиеш ли още една чаша вино?
Седнала върху един кашон, Сабрина с удоволствие отпиваше от младото божоле. Единственото, което щеше да запази от предишното обзавеждане, бе мраморната камина. „Ще направя нещо наистина красиво!“ — помисли си, докато оглеждаше огромното помещение на втория етаж.
— Благодаря ти! — обърна се към Александра.
— Двете можем да си бъдем много полезни. — Тя вдигна чашата си. — Ти имаш нужда от пари, а аз — от красива къща и от добра репутация. Познавам светските среди на Великобритания, но за голямо съжаление и те ме познават добре. След всички тези години, в които опитах леглата на половината Лондон и цялото Монте Карло, да съм принцеса няма да бъде достатъчно. Някой трябва да ме лансира в обществото.
Сабрина поклати глава със съжаление.
— Аз не съм човекът, който може да лансира, когото и да било. Всъщност би трябвало да знаеш, особено след снощния разговор.
— Мила, ти научи толкова много неща откакто престана да вървиш след Дентън! Изглежда онзи подслушан разговор те е разстроил. Сега чуй какво ще ти кажа. Ти ще лансираш мен, а аз — теб. Нали вече казах, че ще те взема под крилото си? Ти ще проектираш и обзаведеш тази къща. Когато ремонтът приключи, ще направим грандиозен, сензационен прием. Тук. Една седмица след това целият град ще говори, че ако лейди Сабрина Лонгуърт не склони да ти стане консултант по вътрешно обзавеждане, ти си просто никой. Да, никой, дори да се казваш Оливия Чейсън! — Пресуши чашата си и закрачи из празната стая. — Когато твоята ракета излети, тя ще изтегли и моята. Ще кацнем право в сърцето на светски Лондон. Трябва да знаеш, Сабрина, че имаш дарбата да привличаш хората към себе си. Изглежда, не осъзнаваш това свое безценно качество. Те никога не знаят какво ще кажеш или направиш в следващия момент и това ги побърква. Ти си направо страхотна! Много повече от мен! Имай предвид, че досега не съм признавала подобно нещо на никого от своите познати. При това у тебе няма нищо скандално. Хората са влюбени в тебе. — Тя седна върху един сандък и протегна напред дългите си крака. — Единствената причина, заради която в момента те избягват, е, че не знаят защо сте се разделили с Дентън и какво си получила от него. Трябва да им кажеш. Не, недей да клатиш глава. Изказвам само едно мнение. В техните представи ти си се появила отникъде и си се омъжила за един от тях. Направила си го заради титлата и парите му. След това си отворила някакъв скъп магазин, за да задоволиш хобито си, разбира се, на разноските на изоставения съпруг. В същото време бедният Дентън разказва охотно за разбитото си сърце във всяко легло, където го завари утрото. Между другото твоят адвокат уреди и моя развод. От него зная какво си получила и от колко много си се отказала. Това е твоят живот и ти имаш право да постъпваш с него както намериш за добре. Струва ми се обаче, че те чакат да опровергаеш съмненията им, да докажеш, че не са били прави, защото всъщност те обичат. Сабрина, чуваш ли ме?