В понеделник, докато почистваше праха в галерията, ориенталското звънче над входа иззвъня и вратата се отвори. Сабрина надникна и в следващия момент с любезна усмивка тръгна към вратата. В „Амбасадор“ току-що бе влязла лейди Оливия Чейсън.
Глава 8
Близначките стояха на площад „Кадоган“ в края на дълга редица от червени пететажни викториански къщи. Беше студено октомврийско утро. От другата страна на улицата зеленееше частен парк, собственост на обитателите на околните къщи, една, от които бе на Сабрина. Докато госпожа Търкъл качваше багажа, Стефани разглеждаше готическите кулички, фронтони и високи, тесни прозорци на къщата, в която живееше сестра й.
— Искаш ли да я разгледаш? — попита Сабрина, докато влизаха в преддверието. Тя кимна, вече усетила хладната елегантност на този дом.
— Винаги съм мечтала да имам такъв дом — изрече с въздишка, докато оглеждаше красиво обзаведените стаи, в които сестра й бе постигнала съвършена хармония между цветове, сенки и светлини.
В спалнята на четвъртия етаж Стефани се задържа по-дълго. Спомни си, че когато Дентън беше тук, бе обзаведена в кафяво и златно, а сега слоновата кост преливаше в електриково и зелено. На същия етаж бяха разположени и две стаи за гости. Без да се замисли, Стефани си избра „пролетната“, решена в бледорозово и зелено.
— На петия етаж са апартаментът на госпожа Търкъл и складът — обясни Сабрина, докато помагаше на сестра си да разопакова багажа. — Кога ще обядваме? Толкова се радвам, че дойде! Какво има? Стефани, какво става?
Сестра й бе застанала пред високото огледало и се гледаше в недоумение.
— Господи, приличам на бъчва! Аз съм направо тантуреста. И тези увиснали рамене — с безпощадна откровеност изрече тя. — В „Жулиет“ веднага биха ми направили забележка, че не изглеждам като лейди. Пропуснаха да ме научат как да изглеждам като истинска дама, докато трия с четка плочките или чистя мивката. Косата ми е ужасна. Да не говорим за ръцете. Не ми остава време да отида на козметик поне веднъж годишно.
Стефани съзнаваше, че не постъпва честно. През последните три години, след като завърши дома на Александра Мартов, сестра й непрекъснато работеше. Дните й бяха разпределени до минута между галерията, проектите на клиенти, които тя сама създаваше, търгове из цяла Европа и дори две командировки в Ню Йорк, където двете се бяха срещнали за броени часове. От напрегнатия график Сабрина ставаше все по-жизнена, одухотворена и красива, докато Стефани постепенно вехнеше в дома си в Евънстън.
— Ако искаш, ще намериш време — прегърна я сестра й. — Двамата с Гарт вече не играете ли тенис?
— Не помня откога. Преди години той често ми предлагаше, но аз бях заета с децата. Накрая си намери постоянни партньори в някакъв клуб.
Двете стояха една до друга, мълчаливо загледани в отраженията си.
— Как стана това? Изведнъж ли? — попита накрая Сабрина.
— О, не изведнъж. Вече цяла година нещата не вървят.
За пръв път се осмеляваше да говори за това. Децата бяха пораснали, а Гарт все повече се отдаваше на своята наука. Стефани бе открила своя фирма за недвижими имоти й в началото бизнесът тръгна толкова добре, че не смогваше да удовлетвори всички поръчки, но работата постепенно замря.
— Как вървят продажбите на недвижими имоти? — попита Сабрина, сякаш отгатнала мислите й.
— Нещо не вървят напоследък. — Стефани се зае да подрежда дрехите си.
— Но ти не се отказваш, нали? Знаеш накъде вървиш.
— Знаеш ли, неудобно ми е да кажа на хората, че това, което предлагат, не струва толкова, колкото те си мислят. За да се презастраховам, обикновено им давам някаква оценка и добавям, че ще поискам мнение и от други специалисти. Опитвам се да им подскажа, че цената на имота всъщност може да се окаже по-ниска. Те обаче не го разбират и решават, че не мога да си върша работата. Този пуловер върви ли с онази пола? Боже мой, чувствам се като повлекана!
— Изглеждаш много добре. Няма да излизаме до довечера.
— А довечера?
— Има интересна премиера и след това тържество с автора и актьорите.
— Сабрина, не мога да дойда. Няма какво да облека.
— Ще вземеш някоя…
— Няма да стане. Нося два пъти по-голям размер.
— Ще измислим нещо. Смятах, че ще ти бъде интересно да се срещнеш с моите приятели, да разгледаш Лондон.
— С удоволствие…
— Ще правим това, което ти поискаш. Хайде да хапнем и ще решим какво да правим по-нататък. Но ти не ми каза как е минала годината.