Приятелите й я убеждаваха, че Антонио е всичко, което една жена може да си пожелае — несметно богат, съвременен принц, който кръстосва света с частния си самолет и от време на време разказва по някоя от народните приказки на племето на майка му и баба му.
— Това, че още не ме обичаш, е добре — казваше той. — Гуараните имат една поговорка: „Любовта е последното нещо, не първото.“ Тя се ражда бавно, в съвместния живот. Когато заживеем заедно и създадем семейство, любовта сама ще дойде.
Обществото бе в очакване на втория брак на Сабрина. Антонио й се обаждаше всеки ден, за да й напомни, че чака нейното решение, ала тя все още не искаше да мисли за брак.
— В края на краищата едно време мислех, че да се омъжа за Дентън е добра идея и какво излезе? — казваше на Александра тя.
— Това е било отдавна — мръщеше вежди принцесата. — Била си млада, невинна и много зависима. Сега си силна, независима жена. Имаш свой бизнес, свой дом и мен като съветник. Това малко ли е?
— Добре тогава, посъветвай ме. Защо трябва да се омъжвам за Антонио?
— Защото като всяка жена и ти ще бъдеш по-щастлива, ако имаш до себе си мъж.
— Кой да е мъж, така ли?
— Скъпа, твоят бразилец съвсем не е кой да е. Той е рядка птица.
Антонио работеше върху проект за изграждане на селище от еднофамилни къщи, училище и болница за индианците в една от най-големите си плантации. Целта на начинанието беше да предотврати бунтове срещу самия себе си. Разбира се, представяше това като загриженост за работниците. Искал да осигури за бедните достоен живот. Проектът често бе изтъкван като още една причина за брака им. Освен че щяла да отглежда децата им и да бъде негова стопанка, Сабрина щяла да му помогне да подобри живота на десетки хиляди хора.
— Крал Антонио Първи — шегуваше се тя, докато разговаряше за него с Александра.
Когато за пръв път спа с него, Сабрина бе изненадана от нежността и деликатността му. Антонио я галеше бавно и настойчиво, в чувствен ритъм, който предизвика у нея такъв копнеж, че тя сама го притегли към себе си. Антонио я остави да определи темпото и само следваше движенията на тялото й, докато накрая събуди оргазма, който Дентън бе потискал, принуждавайки я да се съобразява с него. За пръв път през живота си тя изпита сексуална признателност.
— Ако се омъжа отново, няма да е от благодарност, а от любов — заяви тя пред Александра.
Вече знаеше какво е любовта, защото я бе видяла у Стефани. Откакто живееше сама, търсеше човек, способен да я обича и закриля, един истински приятел, а не зрител, готов да аплодира успехите и уменията й. Мъж, който няма да иска от нея да зачеркне досегашния си живот, за да стане част от неговия. Уви, Антонио никак не приличаше на този тип мъже.
Той позвъни точно след като Мишел я бе предупредил за Рори Кар. Може би в това имаше пръст съдбата, помисли си Сабрина. Може би беше време да сподели проблемите си с Антонио и да поиска помощта му? Тя нетърпеливо грабна слушалката.
Гарт отвори прозореца на своя кабинет. Беше краят на май и въздухът бе изпълнен с миризмата на приближаващото лято. Искаше му се да излезе, но имаше среща. Извади от чекмеджето папката на Вивиан Гудман и тъкмо се канеше да я прелисти, когато телефонът иззвъня.
— Гарт, трябва да говорим. Става дума за Клиф — каза Стефани.
— Имам среща с декана. Ще ти се обадя…
— Не, Гарт. Сега съм сама. После няма да мога да говоря.
— Е, добре, щом въпросът не може да почака до довечера.
— Мисля, че Клиф краде.
— Краде ли? Не мога да повярвам. Защо мислиш така?
— Намерих транзистор и два калкулатора в гардероба му. Бяха скрити под дрехите му. Съвсем нови, не са вадени от кутиите.
— Не вярвам. Не ги е откраднал.
— Откъде ги има?
— Може да са на някой негов съученик.
— Гарт, той ги е скрил вкъщи!
— Според тебе какво точно е станало?
— Някой спомена, че децата крадат вещи и после ги продават.
— За какво му е да ги продава? Клиф получава дневни пари, освен това спечели достатъчно през лятото, когато почистваше мазета и тавани. За какво са му пари на един шестокласник? Дори и най-богатите му съученици чакат да станат седмокласници, за да получат от бащите си първите си мерцедеси.
— Гарт, престани! Не е смешно!
— Не е смешно, Стефани. Клиф е разумно дете, не е крадец. Мисля си обаче, че може би малко завижда на богаташките синчета от училище, като гледа, че имат всичко, което едно момче на тяхната възраст може да си пожелае. Питала ли си го как се чувства сред тях?