— Има и още как! — разпалено размаха ръце Мишел. — Колко неща си купила от него?
— Седем. Продала съм всичките, освен китайската лятна къща.
— Сабрина — поде Джули, — ние искаме само да ти помогнем. След малко трябва да излетим и нямаме време за дълги разговори. Проследихме пътя на пет фалшификата. Минали са през Кар, Ласло и „Уестбридж“. Продадени са чрез малки елитни галерии като „Амбасадор“.
— Пет ли? Сигурна ли си?
— Така изглежда. Някои от тези галерии, изглежда, са в комбина с Кар. Купуват предметите много евтино, защото са фалшификати, а ги продават като уникати и правят куп пари. Засега сме стигнали дотук. Историята е доста объркана. Провери още веднъж дали нещата, които си купувала от него, са оригинали. Моля те! Трябва да тръгваме. Ето нашия телефон в Париж. Защо не ни се обадиш довечера?
— Моля? Извинявай, не чух какво каза. — Сабрина чувстваше, че й прилошава. Искаше й се двамата по-скоро да си тръгнат. Бе продала порцелановите фигури на Кар на някои от най-богатите си и влиятелни клиенти. Главата й кънтеше.
— Довечера ще ти се обадим. Сабрина, чуваш ли ме? Провери още веднъж дали нещата са оригинални и после ни се обади за резултата.
— Ще се опитам. — Тя стана да ги изпрати. — Не зная точно как, но ще опитам.
Докато Джули махаше на такситата от тротоара, Мишел я запита някак между другото:
— Ти сети ли се откъде си чувала името на Иван Ласло?
— О, да. Преди седем години, струва ми се, го срещнах на една обиколка из Средиземно море. Беше секретар на Макс Стайвесънт.
— Стара история — подхвърли Джули. — Секретарят му сега се казва Денис някой си. Запознах се с него, когато правих репортажа за колекцията на Макс.
— Добре — отвърна с безразличие Мишел. — Вероятно нищо особено. Ще ти се обадим довечера.
Сабрина се скри от яркото августовско слънце в прохладния сумрак на своята галерия. Шест предмета със съмнение за фалшификация и на всичкото отгоре Антонио пристигаше утре.
Тя седна на масичката от черешово дърво. Телефонът иззвъня и се показа Брайън.
— Милейди, сеньор Молина.
— Не! — отвърна тя. — Няма да разговарям с никого.
— Той каза, че за съжаление ще се забави още една седмица. Пристига в Лондон след 22 август. Тази вечер щял да ви се обади по телефона.
„Слава Богу“ — помисли тя. Как й бе хрумнало, че може да се омъжи за човек, чието отсъствие я радваше?
Не знаеше как да започне проверката. Да поиска от лейди Оливия Чейсън порцелановата фигурка, която неотдавна й бе продала, просто така, без обяснение, бе невъзможно. Можеше да признае страховете си единствено на Александра. Как обаче да провери останалите пет фигури?
— Брайън — извика, — затваряме! Денят е петък, лято е и твоята отпуска започва от утре. Ще се видим след две седмици.
Тя се прибра пеш. Още преди да извади ключовете, госпожа Търкъл отвори външната врата.
— Милейди! Нима вървяхте дотук в тази жега!
Сабрина сякаш не я чу. Погледът й бе втренчен в месинговата лъвска глава на вратата. Сертификатите! Имаше копия от всяко удостоверение за собственост, което Рори Кар й бе представял. Можеше да провери тях.
— Милейди, трябва да си починете!
— Баня… И съвсем лека вечеря. Тази нощ ще работя.
Тя се върна в „Амбасадор“ и изготви списъци на телефоните от Бон, Париж, Женева, Милано и Брюксел. На следващия ден трябваше да се свърже с всеки от тях.
Оказа се нелека работа. Всички бяха заминали на почивка. За щастие секретарките и прислугата имаха телефонните номера на всички курортни зони и туристически забележителности из Европа и благодарение на това след ден-два се добра до бившите притежатели на антиките. През следващите дни успя да проследи правата за собственост на пет от предметите, които Кар й бе продал. Всички бяха напълно автентични. В четвъртък сутринта извади от папката последния сертификат. Той удостоверяваше собствеността на един щъркел от старинен майсенски порцелан. Всички имена в списъка на предишните собственици се оказаха фалшиви. Такива хора никога не бяха съществували. В продължение на три дни проверява правописа на имената буква по буква, на адресите им в различни градове и резултатът винаги бе един и същ. Такива хора нямаше. Всяко едно от имената беше фалшиво. Фалшив бе и щъркелът.
Тя стоя втренчена в някаква точка повече от час. Бе постъпила безотговорно. Красивите изделия, неотразимо чаровният Рори Кар и неговите връзки с аристократичните фамилии на Европа бяха приспали бдителността й. Успехът й зависеше от вниманието, с което купуваше и продаваше антики. Една грешка можеше да се окаже фатална, защото онези, които харчеха цели състояния за една красива вещ, не понасяха грешките и провалите.