Не, не можеше да се реши. Антонио трябваше да почака още малко. Не искаше да взема решения под натиска на обстоятелствата. Ако търпението му свършеше, тя щеше да понесе и този факт.
Антонио чакаше. Тя промени темата и се впусна в лек, приятен разговор, който толкова пъти й бе помагал да преодолее напрегнатите моменти. Накрая тихо му призна, че е изморена и трябва да се прибира.
— Ти ми създаваш големи трудности, моя Сабрина. Единственото, което искам, е да ти помогна. — Той рязко стана от стола и грабна шала й. Изненадани, келнерите се впуснаха да помагат, но Антонио вече държеше палтото й. — Ще ти се обадя утре — каза рязко той, когато стигнаха до нейната врата и веднага се върна в колата си.
Седнала в уютната си всекидневна, Сабрина си припомняше всичко, което се бе случило през изминалия дълъг тежък ден от разкритието на фалшификата до отказа й да даде отговор на Антонио и неговото огорчение. Беше отчаяна и самотна. Стенният часовник удари десет и половина. От месеци не се беше прибирала толкова рано. Искаше й се да се наплаче, за да й олекне поне малко. Наистина ли беше сама на този свят? Сабрина бързо пресметна, че в Евънстън е четири и половина следобед. Стефани току-що се е прибрала от работа. Клиф и Пени са се върнали от училище и в момента вероятно бягат из двора. Какво по-подходящо време за разговор, запита се и вдигна слушалката.
На път за работа Стефани спря пред таблото с обявите, привлечена от едно ново съобщение с дата 18 август. То съобщаваше, че отделът ще работи през целия септември, независимо че учебната година щеше да започне едва в края на месеца. Още една причина, заради която не мога да замина за Китай, помисли тя. Сякаш децата, парите и къщата бяха малко, та и това! Ядосана, тя сподели това с двете си колежки. Мисълта, че Гарт, който четеше лекции в Бъркли, се разхожда из Сан Франциско и се радва на калифорнийските курорти, докато тя се занимава с децата, домакинството и задълженията на секретарка, я влудяваше.
— Не отивам на курорт — опита се да се оправдае той преди заминаването. — Ще работя в университета от сутрин до вечер. Няма да имам време нито да се разхождам по плажовете, нито да деградирам морално из нощните заведения!
Утре трябваше да си дойде. Отегчена от работата и от непоносимата горещина на августовския ден тя си представяше какво ще му каже, когато го посрещне вкъщи. Не, трябваше да мълчи, за да не избухне!
— Стефани, искаш ли кафе? — попита я една от секретарките.
— Не, благодаря. Бързам да свърша. Искам днес да се прибера по-рано.
Започна да подрежда работата си за деня, докато останалите обсъждаха клюките около последния университетски скандал. Говореше се, че между преподавателите и студентките се завъртяла някаква афера за „секс срещу добри оценки“. Едно от най-често спряганите имена бе на техния приятел, професор Мартин Талвия. Трябваше да предупреди Гарт още щом се прибере от Бъркли.
Докато пишеше, усети, че останалите я наблюдават, и вдигна поглед.
— Стефани — поде секретарката на декана, — мислиш ли, че някой би имал интерес да причини неприятности на теб и на Гарт? Виж това. Получих го с останалата поща на Уебстър.
Беше писмо, напечатано на розова хартия. „Ако искате да знаете кой слага оценките на студентките в леглото, вместо в класната стая, хубаво огледайте известния професор Гарт Андерсън. Той говори като поп, но чука като орангутан“ — гласеше бележката. Подпис нямаше.
Нещо стисна гърлото на Стефани и тя с усилие преглътна. Не беше възможно. Не и Гарт! Но той наистина оставаше в лабораторията си до късно през нощта и казваше, че „работи“. В такива случаи спеше в кабинета си, защото не искал да я буди. От месеци не я поглеждаше. Не забеляза даже, че се е подстригала и е отслабнала, не обърна внимание дори на новите й дрехи. Отказа да я заведе в Станфорд. Всъщност бракът им беше чиста формалност. Тя внимателно сгъна листчето и го сложи в джоба си.
— Стефани, това не е вярно — каза една от колежките й. — Всички познаваме Гарт.
— Благодаря — отвърна сухо тя и започна да печата. Работеше машинално. През целия ден не стана от бюрото си и в три часа си тръгна. Пени и Клиф бяха на гости у едно приятелско семейство в Хайленд Парк. Трябваше да ги вземе на другия ден, преди да тръгне за аерогарата. Останала сама в кухнята, Стефани си припомняше последните дванайсет години, ден по ден, с доброто и лошото и репетираше думите, с които щеше да посрещне мъжа си.
Тя, разбира се, не помнеше нито една от тях, когато на следващия ден двамата стояха един срещу друг в спалнята.