— Искаш да кажеш — тя бе не по-малко сериозна от баща си, — че щом това е добре за твоята кариера, ние трябва да си внушим, че е добре и за нас, така ли?
— Сабрина! — прекъсна я Лора и не откъсна очи от нейните, докато момиченцето не отклони поглед.
— Извинявам се — прошепна тя.
Майка им мрачно ги изгледа. Ставаха все по-трудни. Понякога ставаха потайни и дори груби. Работата беше в това, че не й оставаше достатъчно време да се занимава с децата си. Цялото й време принадлежеше на дипломатическата кариера на Гордън Хартуел. Заместваше го на събирания и приеми, когато той беше зает или беше твърде отегчен и изморен, за да присъства. Вечери, приеми, обиколки на градове, организирани за гостуващи американски сенатори, урежданите за политици и бизнесмени увеселения и развлечения. Понякога трябваше да седи с него в кабинета му и да го слуша как разсъждава на глас върху някакъв наболял проблем.
Тя му беше нужна. Някога, когато беше беден и никому неизвестен преподавател по история в малък колеж в щата Мейн, Лора му даде своята красота, елегантност и изисканост, които, съчетани с неговия научен престиж, му осигуриха достъп до средите на богатите и власт имащите. Дори и сега, когато вече се славеше като опитен дипломат, Гордън все още имаше нужда от нея.
Нищо не можеше да попречи на Лора да постигне това, което е решила. Управляваше кариерата на съпруга си, номадския им начин на живот из Европа, светския им живот и възпитанието на децата им. Въпреки грижите около неговата работа бе наела опитна прислуга за децата и винаги щом можеше да открадне няколко часа, ги посвещаваше на тяхното възпитание.
Най-много от всичко искаше да запазят своята индивидуалност. Нима трябваше да станат еднакви като грахови зърна само защото се бяха родили близначки? Спалните им бяха обзаведени различно, дрехите им винаги бяха различни. Винаги им подаряваха различни играчки, за да развият у тях различни интереси и способности.
Както винаги Лора бе постигнала своето. Дъщерите й бяха различни една от друга. Струваше й се, че Сабрина прилича повече на нея, винаги готова да се впусне в неизвестното, докато Стефани бе спокойна и внимателна като баща си. Гордън съзнаваше тази разлика и в редките мигове, които посвещаваше на семейството си, сякаш предпочиташе да общува със Стефани. В такива моменти другата му дъщеря стоеше настрани и го наблюдаваше крадешком с мрачен поглед.
Ала въпреки всичко не бяха толкова различни, колкото майка им, искаше да бъдат. Дори и тя не можеше да отрече, че умовете им работеха в пълен синхрон, а инстинктивната връзка помежду им бе толкова силна, че никой, освен тях двете не можеше да я разруши. И това правеше възпитанието им още по-трудно.
— Не може ли сами да разгледаме града? Миналия път не успяхме да видим почти нищо.
— Нали ви развеждаха от училище? — Майка й разресваше косата си пред тоалетката.
— Ъ-хъ. — Сабрина направи кисела физиономия. — Вече сме разгледали всички статуи и църкви на света, но не сме говорили с нито един човек. Само в училище, но там всички са американци! Не може ли веднъж да се разходим ей така? Само около посолството?
— Не може — отсече Гордън, докато слагаше вратовръзката си пред тройното огледало.
— Защо не? — проплака тя.
— Сабрина — обърна се баща й, — не повишавай тон.
— Защо не, татко? — попита Стефани.
— Защото е опасно. — Той закачливо разроши косата й. — Особено за американски момиченца, чиито баща работи в посолството.
— Майка също е момиче, а излиза сама, хем и тя ти е роднина! Защо за нея не е опасно, а за мен…
— Сабрина! Щом кажа, че е опасно, значи трябва да вярваш на думите ми. Мога са се примиря, когато министър-председателят на Гърция не слуша какво му говоря, но не и дъщеря ми!
— А ние двете какво да правим тук? — Тя не обърна внимание на сестра си, която леко докосна рамото й, за да я успокои. — Вие излизате и ни оставяте сами със слугите! Ходите да разглеждате Атина, да се срещате с разни хора, забавлявате се… Всички останали могат да дойдат с вас, само ние не.
— Но нима не сме заедно през останалото време? — Лора си постави обиците и се огледа.
— Не сме! — избухна Сабрина. — Освен когато ни показвате на разни баби и дядовци от Америка.
Преди майка й да отговори, Стефани се намеси и отклони вниманието й от Сабрина.