Гарт и неговите три превъплъщения. Безразличният и скучен съпруг на Стефани, професионалистът, готов да излезе срещу шефовете си заради свой колега, и приятният, сърдечен събеседник, когото тя познаваше от три дни. Кой бе истинският Гарт? Не знаеше и нямаше време да разбере.
Пени и Клиф се суетяха около нея, докато приготвяше вечерята им от пържени картофи и хамбургери. Двамата с баща им щяха да прекарат вечерта у семейство Голднър. Гарт се върна вкъщи с бяла кутия под мишница, остави я на масата, после я целуна по бузата. Сабрина неволно докосна огърлицата си и се усмихна от удоволствие.
Когато седнаха на масата той вдигна ръка и тримата изпяха „Честит рожден ден“. Тя се почувства щастлива. Значи не бяха забравили. За пръв път разбираше какво означава да имаш семейство. В детството й семейството бе подчинено изцяло на кариерата на баща й. По-късно Дентън отказа да заживее като семеен мъж. На улица „Кадоган“ живееше сама — сред разкош, но без топлината на близки хора. Някакъв вътрешен глас прекъсна усмивката й: „Опомни се! Те пяха за Стефани, не за тебе!“
— Отвори кутията — извика Пени.
В голямата кутия имаше още три. Едната с красива торта с изписано „С“ в центъра. В другата бяха поставени два гладки камъка, завързани със златна верижка. На единия бе изрисуван нейният портрет, а на другия — един смешен клоун.
— И двете служат за преспапиета — подсказа й разтревожен от мълчанието й Клиф. — Не ти ли харесват?
— Прекрасни са! Благодаря ви! — Сабрина ги прегърна през раменете. — Ще ги показвам на всички.
— Мога да нарисувам и още по-хубави — засия Пени.
— И аз — заяви брат й. — Все пак на Пени е по-хубаво от моето. Няма ли да отвориш татковия подарък?
Сабрина внимателно развърза панделката на елегантната кутия и извади изящна порцеланова птица. Майсенска изработка! Дълго се взира във фигурата, сякаш не искаше да повярва на очите си. Как е могъл да си го позволи? После я обърна обратно. Не, не се лъжеше. Печатът на производителя бе съвсем оригинален. Осемнайсети век.
— За твоята колекция — каза момиченцето. — Ще я сложиш при другите, които леля Сабрина ти изпраща. Не е ли красива? Ние помагахме на татко да я избере.
— Много е красива! — Гледаше Гарт с благодарност. — И много рядка. Благодаря ти.
Подаръкът й напомни неприятностите, свързани с друга порцеланова птица. „Не, те не са мои неприятности, а на Сабрина Лонгуърт. Стефани Андерсън не бива да се притеснява от тях. Гарт е избрал подаръкът с много любов. Как ми се иска да го бе направил наистина за мен“ — помисли си. Време бе да тръгват към семейство Голднър.
Тя седеше върху тапицирания с бяла кожа диван и разказваше за Китай. На масичката лежеше пакетът със снимките. Бе изключително напрегната. Освен семейство Голднър на вечерта присъстваха Линда и Мартин Талвия, приятели на Гарт и Стефани от дванайсет години. Трябваше да изглежда спокойна и щастлива. Тя даде на Линда и Долорес копринените шалове, които Стефани бе купила за тях от Шанхай. Постоянно наблюдаваше себе си и реакцията на другите към това, което разказваше. Господи, какъв театър!
— Снимките са чудесни — забеляза Мартин Талвия. Сабрина го помнеше от градинското увеселение преди седем години. — Сама ли си ги правила?
— Редувахме се — промълви тя, докато разглеждаше втората половина в ръцете си.
— Кои се редувахте? — полюбопитства Линда.
— Ами… няколко души — отвърна Сабрина и замръзна. Бе стигнала до снимките, които Никълъс Блекфорд им бе направил със Стефани пред хотела. Ако Гарт научеше, че в Китай са били и двете, веднага щеше да се сети. Всичките й грешки щяха да се подредят като в детска мозайка.
— Дай останалите. — Линда протегна ръка да ги вземе, но тя ги дръпна към себе си. — Хей, какво толкова казах? Исках да видя останалите снимки.
— Извинявай, но тези не са хубави. Станали са много тъмни. — Пръстите й бяха побелели от усилието, с което стискаше снимките. Лицето й бе почервеняло.
— Не бъди толкова чувствителна, Стефани. Ще ти простим една-две по-тъмни фотографии.
— Не мога, Линда. Друг път, когато не съм толкова чувствителна към неуспехите си, ще ти покажа и тези.
„Вече видяха първия ми неуспех“ — помисли си и се опита да се успокои. Имаше толкова много начини, по които можеше да се разкрие и да развали всичко. Тя огледа изисканата всекидневна на домакините, обзаведена в бяла кожа, хром и стъкло. Никога повече не биваше да се отпуска и да забравя коя е.
— Заповядайте на масата — подкани ги Долорес и тръгна към трапезарията.