Чувстваше се лека, сякаш плуваше на няколко сантиметра над земята. Никой тук не я познаваше. Никой никъде не я очакваше. Беше сама, анонимна и свободна.
Вкъщи госпожа Търкъл се взря в лицето й да провери дали няма видими признаци на току-що излекуван грип и без да проявява най-малкия признак на съмнение, че това май не е съвсем лейди Лонгуърт, обясни, че пощата е на масата в кабинета. Докато се качваше към третия етаж. Стефани за кой ли път през този ден си повтори, че на света няма нещо, което не би могла да направи и мислено благодари на Сабрина за своята новопридобита самоувереност.
— Милейди, забравих да ви кажа — обади се по домашния телефон госпожа Търкъл. — Щом се върнахте и букетите отново запристигаха.
— Букети… — предпазливо повтори Стефани.
— Оставих ги в приемната, както обикновено.
— Благодаря. — Слезе в обширната гостна и остана като закована на прага. Великолепни, разкошни, магнетични, абсурдни и уязвими, три дузини червени рози грееха в разкошна кристална ваза и сякаш изпълваха цялото пространство. Сред тях, сякаш сгушени в листата им, блестяха с мека лунна светлина бели орхидеи. Тя пристъпи, вдишвайки упоителния аромат, и взе картичката.
„Добре дошла у дома, моя прекрасна Сабрина! Каза ми да не звъня по телефона и аз не звъня, но следващата седмица се връщам в Лондон. Надявам се, че приятните часове, които сме прекарали заедно и твоята доброта, ще те накарат да ми подариш още една чудесна вечер, а най-после и ръката си, за да станеш моя жена. Антонио.“
— Милейди — обади се госпожа Търкъл, — принцеса Александра.
Стефани върна картичката в букета точно в мига, когато в стаята влезе висока, руса, изумително елегантна жена. Не я беше виждала, защото когато бе гостувала на сестра си предишното лято, Александра беше във Франция, но веднага я позна от описанията в писмата на Сабрина. Бе дъщеря на холивудска актриса, превърнала сънищата на майка си в действителност благодарение на брака си с някакъв принц. Сега поддържаше този образ, като се движеше из аристократичните среди на Европа. Александра се поклони театрално.
— Не можах да се сдържа и да не видя нашата пътешественичка. Е, намери ли лекарството в далечен Китай?
— Какво лекарство?
— Решението на своите трудни проблеми. Нали така ми каза на тръгване — че ще търсиш решение на проблемите, които те измъчват?
— Да, опитвам нещо ново. Не зная дали ще има много полза от него.
— Междувременно, докато експериментираш, можеш да се смесиш с тълпата, която съм поканила утре в твоя чест.
— В моя чест ли?
— За рождения ти ден, скъпа. Извинявай, аз ти писах, но се оказа, че писмото изобщо не е било изпратено. Не зная как стават тези неща в къща, пълна със слуги.
— Струва ми се, че съм болна от някакъв азиатски грип и не би трябвало да…
— Най-доброто лекарство против грип е едно хубаво парти. Питай всеки свестен доктор и той ще потвърди.
— Добре. Ще ти се обадя допълнително.
— До утре. — Александра й изпрати въздушна целувка и излезе.
Стефани не успя да размисли за поканата, защото телефонът постоянно звънеше, а госпожа Търкъл отговаряше със сдържано възмущение на дръзналите да безпокоят господарката й точно когато имаше нужда от тишина и спокойствие. Мишел Бернар се обади от Париж да провери дали поканата на Александра за рождения ден все още е в сила, защото двамата с Джули смятали да присъстват. Андреа Върнън обясни с вълнение, че нейната бална зала, на която Сабрина бе подменила лампионите и абажурите, щяла да бъде представена в някакво италианско списание за интериор. Редакторът искал Сабрина да позира сред обстановката.
— Ще ви се обадя допълнително — отвърна и този път Стефани.
Амелия Блекфорд я попита дали би имала възможност да придружи Никълъс на търга в Чилтън.
— Ще се обадя допълнително — отвърна все така уклончиво тя.
Кореспонденцията на сестра й представляваше лавина от покани за приеми, тенис мачове, лов на лисици в Дербишир, обяд в чест на някаква контеса в Париж и около дузина благотворителни балове между октомври и май. Всичките й се струваха объркващо разкошни и щедри като розите на Антонио и все пак — прекрасни. Докато ги подреждаше, й хрумна, че календарът на Сабрина бе много по-претрупан от нейния. Нейната заетост през тази седмица се изчерпваше с посещение при фризьора и проба при шивачката.