Трябваше ли да отиде на празненството у Александра? Идеята й се струваше мъчително привлекателна и стряскаща. Боеше се, че без да иска може да разкрие коя е, но щом разгледа фотографиите, които сестра й бе правила, изведнъж й се прииска неудържимо да разгледа дома на Александра. И да изпита невероятното усещане да бъдеш почетен гост на празненство. „Ще празнувам трийсет и втория рожден ден на лейди Сабрина Лонгуърт. Никой няма да знае, че това е рожденият ден на една домакиня от предградията, която никога не е имала нито фризьор, нито шивачка.“
Тя се обади на фризьора, за да отмени часа за посещение. „Можем да излъжем един съпруг, но фризьор — никога! Веднага ще познае, че миналия път не ме е подстригвал той“ — реши тя.
Щом излезе от ателието на шивачката, тръгна безцелно по Парк Лейн към Хайд Парк. Тълпи от гувернантки и млади майки тикаха бебешки колички, момичета разговаряха за дискотеки, бизнесмени с меки шапки и делови дами в костюми с неизменните бели блузи. „Ще мина през «Харолдс» и се прибирам“ — реши и ускори крачка, докато не видя прословутите сенници с фестони и надписите в ръкописен стил — най-големият универсален магазин в Европа и един от най-луксозните в света, чийто портиер даже се беше превърнал в универсален журнален образ, познат във всички страни от двете полукълба. Тя тръгна щастлива сред щандовете. Искаше на тръгване да остави в спалнята някакъв малък подарък за сестра си.
— Сабрина! — извика някой зад нея. — Колко странна среща! Изумително елегантна млада жена, дребна и изящна, с пепеляворуси коси и големи сиви очи я прегърна и разцелува. — Мислехме си, че ще те видим тази вечер, а ето че се срещаме в „Харолдс“! Честит рожден ден!
— Габриела! — Стефани се вглеждаше напрегнато в непознатата. — Никак не си се променила.
— Как според теб трябва да се променя за две седмици? А, разбирам… значи вече си чула. От кого? Искахме да го научиш от нас.
— Какво да съм чула? — Сърцето й биеше до пръсване. За малко да се издаде. Как не можа да познае Габриела дьо Мартел, съквартирантката на Сабрина от „Жулиет“? Не я беше виждала петнайсет години. Тя изглеждаше така, сякаш изминалите години не я бяха докоснали. Сабрина й беше писала, че се е развела и живее в Лондон, където работела като модел на няколко козметични фирми.
— Добре, ето я новината. — Тя хвана под ръка мъжа, който стоеше зад нея и го привлече напред. Висок, широкоплещест, загорял и красив, с нетърпеливи кафяви очи, точно такъв, какъвто Сабрина й го бе описала. Брукс Уестърмарк, президентът на „Уестърмарк Козметикс“, богат, работохолик, любимец на репортерите от светските колони, с репутацията на съкрушител на женски сърца.
— Добре дошла, Сабрина — каза той. — Донесе ли китайската танцьорка, която ми обеща?
Каква танцьорка. Боже мой? Стефани внезапно си спомни как в Пекин сестра й бе купила няколко фигури на танцьорки от нефрит. Коя ли беше предназначена за Брукс?
— Разбира се — отвърна безгрижно. — Но аз все, още не съм чула новината.
— Събрахме се и живеем заедно — отвърна Габриела. — Ти не пожела да ми дадеш съвет, та аз трябваше сама да решавам. Сега ми кажи какво би ме посъветвала?
— Да живееш с Брукс, разбира се — засмя се Стефани.
— Мъдра жена — усмихна се той. — Искаш ли да вечеряме в ресторант „Анабел“ утре вечер?
— Ще отпразнуваме събитието. Ще дойдеш, нали? — подкани я Габи.
— О, не тази седмица. Имах намерение да остана вкъщи и…
— Защото Антонио не е в Лондон ли? Той не би имал нищо против. Ние сме почтена компания. Отлагахме празненството до завръщането ти. Искам да дойдеш.
— Има ли нещо по-важно от желанията на Габи? — присъедини се Брукс.
— Е, защо не? — отвърна Стефани. „Щом Сабрина може да се справя с толкова напрегнат светски живот, и аз би трябвало да мога.“ — Благодаря, ще дойда. Но тъй като тържеството ще бъде във ваша чест, предлагам да мълча през цялото време.
— Колко тактично, лейди Лонгуърт! С това ще направиш Габи най-щастливата жена в ресторанта — засмя се Брукс.
„Началото на един меден месец — помисли с горчивина Стефани. И ние с Гарт изглеждахме така преди много години. Лицата ни грееха от щастие, сякаш пазехме някаква прекрасна тайна. А тя беше, че бяхме влюбени. Колко отдавна беше! Дори не си спомням какво означава да си влюбена.“
Вкъщи изпи чаша чай и влезе в банята. Време беше да се приготви за празненството у Александра. Докато се излежаваше в благоуханната пяна, телефонът иззвъня. След малко госпожа Търкъл застана до вратата на банята.
— Принцеса Александра се обади, милейди, и каза, че в осем ще изпрати шофьора си да ви вземе. Коя рокля да извадя?