Стефани тръсна глава. Дали да не поиска съвет от госпожа Търкъл? Не, Сабрина не би постъпила така. Тя сама решава какво да облича и какво да каже. Защото, ако си лейди Лонгуърт, кой би посмял да ти каже, че тази рокля не ти отива или че не се държиш както трябва с хората?
— Аз сама ще се погрижа за това, госпожо Търкъл — отвърна.
Още щом влезе в приемната на Александра, тя разбра, че бе постъпила така, както би постъпила Сабрина. Стоеше в средата на залата, стройна и изящна, с простата елегантност на истинско бижу. Бе облякла дълга до земята пола от смарагдовозелена тафта и бяла сатенена блуза с кристални копченца. Гостите я наобиколиха и сред смутените усмивки, целувки и поздравления тя се опитваше да съпостави непознатите лица с описанията от писмата на сестра си. Забеляза Габриела и Брукс и щастливо им се усмихна. Изведнъж над приглушения шум се извиси весел, жизнерадостен глас.
— И знаете ли какво направиха те двете? Купиха си еднакви китайски рокли. Не можех да ги различавам. Напълно еднакви, като две капки вода! — Никълъс Блекфорд я наблюдаваше с лукава усмивка. — Кажи, коя си ти? Хайде, признай! Ти си Стефани и си дошла тук, за да ни покажеш, че сме обикновени глупаци, нали?
Тя се вцепени. Всички погледи бяха отправени към нея, а тя не знаеше какво да отговори. Сабрина лесно успяваше да измами и съпруга, и децата й, а тя не можеше да се справи с някакви най-обикновени познати! Сведе поглед и пред очите й блесна едно от кристалните копчета, сякаш за да й подскаже изход. Знаеше, че изглежда точно като Сабрина и никой не би могъл да заподозре лъжата. Никълъс играеше някаква забавна игра. „И аз мога да играя“ — окуражи се тя.
— Никълъс, ти толкова пъти ме обърка със сестра ми, че и аз вече не зная коя съм — отвърна с престорено угрижена гримаса. — Но аз винаги съм имала доверие в твоите преценки и този път се оставям в ръцете ти. Кажи коя съм и аз ще го приема за чиста монета.
Думите й предизвикаха смях и аплодисменти.
— Хванаха те натясно, Ники — подметна му Александра. — Хайде, казвай, коя е тя?
Никълъс се поклони на Стефани и целуна ръката й.
— Кой друг, освен нашата прекрасна Сабрина? Никога не съм имал и най-малкото колебание, скъпа моя! В Китай се обърквах заради онази отвратителна диета за отслабване. Честно казано, през цялото време бях гладен.
Александра веднага го покани към бюфета с ордьоврите. Стефани се успокои. Опасността бе отминала.
— Съжалявам, че не можах да се запозная със сестра ти миналото лято. Наистина ли сте съвсем еднакви? — попита я принцесата.
— Не, разбира се. В деня, за който Никълъс разказва, той ни срещна, натоварен с кутии сладкиши и се опита да ни разгледа през тях. Изглежда, не е видял добре.
Стефани слушаше с удивление собствения си глас. Колко лесно лъжеше. Беше лесно, защото хората около нея чуваха само това, което искаха да чуят. Каквото и да кажеше, те щяха да го разберат само по начина, който беше приемлив за тях. Дали наистина слушаха какво говори? Докато двете с Александра разговаряха, усети как леко се вмъкна в кожата на Сабрина. Нейната седмица най-после започна!
— Сабрина, изглеждаш прекрасно — каза някой. До нея бе застанал дребен, съвсем обикновено облечен мъж, с приятен глас и сини очи. Сабрина бе описала точно Мишел Бернар. — Някакви проблеми от Китай?
— Какви проблеми имаш предвид?
— Е, нищо. Права си. Няма за какво да се безпокоиш. Когато получихме писмото ти, се разтревожихме, че новините могат да развалят пътуването ти.
— О, всяка минута в Китай беше заета с разглеждане на забележителности и пътуване от град в град. Нямах време да се тревожа. — Внимателно опипваше почвата. Нямаше представа за какво става дума. — Какво си помислихте за писмото ми?
— Че е прекрасно, разбира се. И ти си прекрасна, щом си събрала куража да го напишеш. — Той понижи глас: — Малко експерти биха си признали, че са им продали фалшификат. Ти много ни помогна, не толкова със самия щъркел, а с имената от сертификата. Някои от тях са използвани и за други фалшификати. Невероятно, нали?
Стефани мълчаливо кимна и Мишел продължи:
— Това е изглежда, една от големите им грешки. Мислех, че са достатъчно умни поне да измислят различни имена. — Спря, явно изчаквайки коментара й. — Тези нови разкрития забавиха публикуването на статиите. Няма да ги отпечатаме преди ноември. Това може да се окаже полезно и за теб, нали?
— Да, струва ми се…
— Особено ако се опиташ да откупиш щъркела. Реши ли какво ще правиш? Мислиш ли, че великата Оливия ще запази тайната ти?
— Не зная.