— Групите по трима са с дългогодишна традиция — заяви Мирна. — Всички мислят през призмата на двойките, но всъщност тройките са нещо съвсем обичайно. Дори мистично. Светата троица, например.
— Трите грации — вметна Габри и си взе от зеленчуците. — Като в твоята картина, Клара.
— Трите орисници — каза Полет.
— Аз се сещам за "трима от една клечка"[87] — подхвърли Дени Фортен. — И за трите команди. Готов за стрелба! Прицели се! — Погледна към Мароа. — Огън! Но не само ние се движим по тройки.
Главният инспектор го погледна въпросително.
— Вие също — поясни младият галерист, като изгледа Гамаш, Бовоар и Лакост.
Детективът се засмя.
— Не бях се замислял, но е точно така.
— "Три слепи мишлета"[88] — изрече Рут.
— Трите бора — обади се Клара. — Може би вие сте трите бора. И ни закриляте.
— Аха, направо я втасахме — изсумтя възрастната поетеса.
— Що за тъп разговор — измърмори Кастонге и събори вилицата си на пода. После се вторачи кръвнишки в нея с глуповато изражение. Трапезарията потъна в мълчание.
— Няма значение — обади се домакинята с ведър тон. — Имаме достатъчно прибори. — Изправи се, но възрастният галерист се протегна да я хване, докато минаваше покрай него.
— Не съм гладен — изхленчи на висок глас мъжът.
Пропусна Клара, но закачи с ръка седналата до него Изабел Лакост.
— Извинете — смотолеви.
Питър, Габри и Полет заговориха едновременно. Оживено, на висок глас.
— Нищо не искам! — отсече Кастонге, когато Брайън му подаде подноса със сьомгата. Тогава галеристът насочи вниманието си към младежа. — Божичко, теб кой те покани?
— Същият човек, който е поканил и теб — отвърна Брайън. Питър, Габри и Полет заговориха още по-шумно. Още пооживено.
— Ти какъв си? — с натежал език попита Кастонге и присви очи към момчето. — Господи, не ми казвай, че и ти си художник. Изглеждаш достатъчно сбъркан, за да си точно такъв.
— Такъв съм — потвърди Брайън. — Аз съм художник татуист.
— Какъв? — Кастонге не се отказваше.
— Всичко е наред, Андре — кротко се намеси Франсоа Мароа и колегата му сякаш се успокои. Намести се на стола и се вторачи в чинията си като хипнотизиран.
— Кой иска допълнително? — изчурулика Питър.
Никой не вдигна ръка.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
— Е — поде Дени Фортен, докато стояха на закритата веранда с кафето и коняка си. — Имахте ли възможност да поговорите?
— За какво? — попита домакинът, прекрати огледа на мокрото село и насочи вниманието си към галериста. Дъждът продължаваше под формата на ситен ръмеж.
Фортен погледна към Клара.
— Не сте ли го обсъдили?
— Още не — отвърна художничката и се почувства виновна. — Но ще поговорим.
— За какво? — повтори Питър.
— Днес се отбих у вас, за да разбера дали с Клара бихте проявили интерес да ви представлявам. Знам, че първия път се изложих, и наистина съжалявам. Аз… просто… — Гостът замълча, за да събере мислите си, после отново отмести поглед от Питър към Клара. — Просто моля за втори шанс. Моля ви, нека докажа, че съм искрен. Наистина смятам, че от нас тримата ще излезе велик отбор.
— Какво мислите? — Арман Гамаш кимна към прозореца и групичката на верандата: Питър, Клара и Фортен.
— За тях? — попита Мирна. Не се чуваше какво си говорят, но лесно можеше да се отгатне.
— Фортен ще убеди ли Клара да му даде още един шанс? — попита главният инспектор и отпи глътка от двойното си еспресо.
— Не Фортен се нуждае от втори шанс — отбеляза книжарката.
Гамаш се обърна към нея.
— Питър?
Но Мирна потъна в мълчание и Гамаш се зачуди дали Питър е споделил на Клара за участието си в язвителната рецензия от студентските им години.
— Мисля, че ни е нужно време да решим — заяви Клара.
— Разбирам — отвърна Фортен с чаровна усмивка. — Не ви притискам. Бих искал само да имате предвид, че за вас може би ще е по-добре да подпишете договор с млада, развиваща се галерия. С човек, който няма да се пенсионира след няколко години. Просто ми хрумна.
— Добре казано — отбеляза Питър, В недалечното минало това щеше да е достатъчно за Клара да избере Фортен. Неприкритият ентусиазъм на Питър. Тогава вярваше напълно, че той знае кое е най-добро за тях. И за двамата. Че взема присърце интересите й.
Но сега, докато гледаше мъжа, с когото бе прекарала последните двайсет и пет години, си даде сметка, че няма представа какви са приоритетите му. Нейните интереси обаче със сигурност не бяха сред тях.
87
Суеверие, че ако трима души запалят цигара от една и съща кибритена клечка, третият умира. — б. пр.