Не знаеше какво да прави. Ала бе наясно, че нещо трябва да се промени.
Знаеше, че Питър полага усилия. Огромни усилия да се промени. А сега може би бе неин ред да опита.
— Знаете ли, той все още страда — каза Мирна.
— Питър? — попита Гамаш, после проследи погледа й. Книжарката вече не гледаше към тримата души на верандата, а много по-наблизо. Взираше се в Жан Ги Бовоар, който стоеше до Рут и Сюзан.
Възрастната поетеса изглеждаше дълбоко хлътнала по чудатата бивша алкохоличка, която очевидно разполагаше с неограничен брой рецепти за дестилиране на мебели.
— Знам — тихо отвърна главният инспектор. — Тази сутрин говорих с Жан Ги по този въпрос.
— И какво каза той?
— Че е по-добре. Че се оправя. Но не е по-добре, разбира се.
Мирна замълча за момент.
— Не. Не е. Каза ли ви защо страда?
Арман Гамаш се загледа в нея за момент.
— Попитах, но не пожела да ми каже. Предположих, че причината се крие в комбинацията от раните му и загубата на толкова много колеги.
— Така е, но мисля, че истината е малко по-различна. Всъщност знам. Той ми каза.
Гамаш насочи цялото си внимание към книжарката. На заден план Кастонге повиши тон. Гневен, писклив, дразнещ. Но вече нищо не можеше да накара главния инспектор да отклони поглед от Мирна.
— Какво ви каза Жан Ги?
Жената се вгледа в него за момент.
— Няма да ви хареса.
— Нищо от случилото се в онази фабрика не ми харесва. Но трябва да го чуя.
— Да — съгласи се Мирна. — Той се чувства виновен.
— За какво? — попита смаян Гамаш. Не очакваше такъв отговор.
— Че не е успял да ви помогне. Не може да преодолее мисълта, че ви е видял да падате, но не ви е помогнал. Така, както сте му помогнали вие.
— Но това е безумие. Той не можеше да ми помогне.
— Вие го знаете и аз го знам. Дори той го знае. Но онова, което знаем, и онова, което чувстваме, понякога са съвсем различни неща.
Гамаш се замисли със свито сърце. Припомни си младия мъж от онази сутрин във временния щаб и изпитото му лице, което изглеждаше още по-бледо на силната светлина от монитора. Не спираше да гледа проклетото видео отново и отново.
Но не сцената с прострелването на Гамаш. Жан Ги гледаше момента на собственото си раняване.
Главният инспектор разказа на Мирна какво бе открил предишната нощ.
Книжарката издиша дълбоко.
— Мисля, че се самонаказва. Самонаранява се. Забива нож в себе си, но в ролята на острието е видеото.
Видеото, помисли си Гамаш и усети как кипва. Проклетото видео. Вече бе нанесло огромни щети, а сега постепенно убиваше и един скъп на сърцето му млад мъж.
— Наредих му да възобнови консултациите с психотерапевт.
— Наредихте му?
— Започна като предложение — призна детективът, — но завърши като заповед.
— Той се съпротивляваше, така ли?
— Много.
— Обича ви — каза Мирна. — Това е неговият път към дома.
Гамаш погледна към Жан Ги и му махна през навалицата. В мислите си отново го видя как залита. И се свлича на земята.
Младият инспектор се усмихна и му махна в отговор от другия край на стаята.
Видя как Гамаш се е надвесил над него с преливащи от тревога очи.
И после си тръгва.
— Господи! — изрече с отвращение Андре Кастонге и махна неопределено към обстановката. — Това е то. Свършекът на света. Краят на цивилизацията. — Сръбна шумно от питието си, обърнат към Брайън. — Татуира думата "майка" върху мотористи и се нарича художник!
— Хайде — каза Тиери Пино. — Да излезем за малко на чист въздух.
Съдията улови Кастонге за лакътя и се опита да го поведе към входната врата, но той се отскубна.
— Не съм виждал добър художник от цяла вечност. Тя не е. — Галеристът махна към Клара, която тъкмо влизаше откъм верандата. — Тя гази тинята от години. Банални неща. Сантиментални. Портрети — почти изплю думата.
Хората отстъпваха и оставяха Кастонге сам, ограден от празно пространство.
— А той — изрече галеристът, щом избра следващата си жертва. Питър. — Неговите неща са прилични. Шаблонни са, но бих могъл да ги продам на "Кели Фуудс". Ще ги натиря в гватемалския им офис. Зависи колко алкохол ще изпият купувачите им. Макар че шибаните "Кели" няма да позволят да се пие там. Разваляло корпоративния имидж. Е, май в крайна сметка ще се окаже, че няма да успея да те продам, Мороу. Но пък и той също.
Кастонге погледна враждебно към Дени Фортен и продължи:
— Какво ти обещава той? Самостоятелни изложби? Съвместна изложба? Джойнт венчър или само джойнт? Може да продава и градински мебели, толкова разбира от изкуство. Не го биваше като художник, не го бива и сега — като собственик на галерия. Единственото, в което е добър, са манипулациите.