Гамаш потърси погледа на Бовоар, който пък дискретно даде знак на Лакост. Полицаите се разположиха около Кастонге, но без да се намесват.
Франсоа Мароа се появи до лакътя на старшия детектив.
— Спрете това — прошепна.
— Нищо лошо не е направил — отвърна главният инспектор.
— Излага се — заяви арт дилърът с тревожно изражение. — Той не го заслужава. Болен е.
— Така, вие двамата… — Кастонге се завъртя, изгуби равновесие, залитна и се стовари върху дивана.
— Божичко — изпъшка Рут, — направо ме втриса от пияници.
Възрастният галерист се изправи и налетя на Норман и Полет.
— Не си мислете, че не знаем защо сте тук.
— Дойдохме за коктейла на Клара — каза художничката.
— Шшшт — просъска Норман. — Не го насърчавай. — Ала беше твърде късно. Полет бе влязла в полезрението на Кастонге.
— Но защо останахте? Не за подкрепа на Клара — изломоти през смях галеристът. — Единственото нещо, по-противно от ненавист между поети, е ненавист между художници. — Обърна се към Рут и театрално се поклони. — Мадам.
— Шибан идиот — изстреля поетесата, после се обърна към Габри: — Не може да му се отрече обаче, че е прав.
— Мразите Клара, мразите картините й, мразите всички художници. — Кастонге не спираше да ръфа Норман и Полет. — Може би дори се мразите взаимно. Че и самите себе си. А със сигурност сте мразили и мъртвата жена, при това не без основание.
— Достатъчно. — Мароа не издържа и нахълта в празното пространство около Кастонге. — Време е да кажем лека нощ на тези мили хора и да си лягаме.
— Никъде няма да ходя! — развика се Кастонге и се отскубна от колегата си.
Гамаш, Бовоар и Лакост направиха крачка напред, а всички останали — една назад.
— Ти това искаш. Искаш просто да изчезна. Обаче аз я открих пръв. Тя щеше да подпише с мен. А после ти ми я отмъкна.
Кастонге повиши глас и рязко запрати чашата си по Мароа. Тя профуча край него и се разби в стената.
Тогава галеристът се хвърли към арт дилъра, вкопчи силните си ръце около гърлото му, залитна и го повлече със себе си.
Полицаите от Sûreté скочиха след тях — Гамаш и Бовоар докопаха Кастонге, а Лакост се опита да се вклини с тяло между боричкащите се търговци на картини. Най-накрая успяха да откъснат галериста от Мароа.
Франсоа Мароа се стискаше за гърлото и се взираше шокиран в колегата си. И не беше единствен. Всички присъстващи стояха вторачени в Кастонге, докато го арестуваха и отвеждаха.
Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар се върнаха в дома на семейство Мороу час по-късно. Този път главният инспектор не отказа питие и потъна в голямото кресло, което му предложи Габри.
Никой не си беше тръгнал, както и очакваше. Гостите бяха твърде напрегнати от събитията и очакваха твърде много отговори, за да се приберат по домовете си. Така или иначе нямаше да успеят да мигнат.
Нито пък самият Гамаш.
— Ахх… — въздъхна след първата глътка от коняка. — Това е добро.
— Какъв ден — обади се Питър.
— И още не е свършил. Полицай Лакост остана да наглежда Кастонге и да оправи документацията.
— Сама? — попита Мирна и зашари с поглед от Гамаш към Бовоар.
— Тя си знае работата — каза главният инспектор.
Погледът на книжарката преливаше от безмълвна надежда, че детективът е помислил за всичко.
— Какво всъщност се случи? — попита Клара. — Ужасно съм объркана.
Гамаш се наведе. Всички се настаниха по столовете или накацаха по страничните облегалки на креслата. Единствено Бовоар и Питър останаха прави. Художникът като добър домакин, а инспекторът като добър полицай.
Отвън валеше все по-силно и всички чуваха барабаненето на капките по прозорците. Вратата към верандата все още беше отворена и заедно със свежия въздух в къщата нахлуваше звукът от трополенето на дъжда по листата.
— При това убийство всичко се върти около контрастите обясни тихо и спокойно Гамаш. — Между трезвите и алкохолиците. Между привидното и реалното. Между промяната към добро и промяната към лошо. Играта на светлината и мрака.
Детективът огледа притихналите си слушатели.
— По време на вернисажа ви бе използвана една дума. — Обърна се към Клара. — За да опише картините ви.
— Направо ме е страх да попитам — призна художничката с уморена усмивка.
— Киароскуро. Това е яркият контраст между светлината и тъмнината. Тяхното съпоставяне. Вие го използвате в портретите си, Клара. Има го в цветовете, които подбирате, в светлосенките, но също и в емоциите, които предизвикват картините ви. Особено в портрета на Рут…