Върховен съдия Пино го погледна смаян.
— Излъгал съм? Как така?
— Беше по-скоро премълчаване, но то си е пак лъжа. Познавате мосю Кастонге, нали?
— Не мога да кажа.
— Е, нека ви спестя усилието. Мосю Кастонге е трябвало да спре пиенето, за да запази договора си с "Кели Фуудс". Както самият той казва за компанията — носи им се слава на трезвеници. А той започвал да се прочува с пиянството си. Така че опитал с Организацията на анонимните алкохолици.
— Щом казвате — каза Тиери.
— Вчера, когато пристигнахте в Трите бора, прекарахте един час в книжарницата на Мирна. Да, там е много уютно, но цял час е просто прекалено. А после, когато седнахме отвън, вие настояхте да изберем маса до стената и седнахте с гръб към селото.
— Да заема най-лошото място на масата беше просто джентълменски жест, господин главен инспекторе.
— Но и удобство. Вие се криехте от някого. Обаче после, в края на нашия разговор, станахте и бодро се запътихте към пансиона в компанията на Сюзан.
Тиери Пино и Сюзан се спогледаха.
— Вече не се криехте. Огледах се, за да разбера кое се бе променило. И открих само една промяна. Андре Кастонге си беше тръгнал. Залиташе обратно по пътя към СПА хотела.
Лицето на върховния съдия не издаваше нищичко. Пино се взираше в Гамаш с каменно изражение и не помръдваше.
— Тази вечер допуснах малка грешка — призна детективът. — Когато пристигнахме, вие и Кастонге разговаряхте в ъгъла. Очевидно спорехте за нещо и аз реших, че е за картините на Клара.
Главният инспектор обърна глава — и останалите проследиха погледа му — към ъгъла, където висеше картината с етюди на ръце.
— Désolé — каза на Клара и тя се усмихна.
— Хората непрекъснато влизат в спорове относно картините ми. Нищо лошо не е станало.
Ала Гамаш не й повярва. Нещо лошо беше станало. Нещо много лошо.
— Аз обаче сгреших — продължи инспекторът. — Вие не спорехте дали картините на Клара са добри, а за Организацията на анонимните алкохолици.
— Не спорехме — възрази Пино и си пое дълбоко въздух. — Обсъждахме. Безсмислено е да спориш с пияница. Безсмислено е и да се опитваш да убеждаваш някого в ползата от организацията.
— Пък и той вече е пробвал този вариант — изтъкна Гамаш.
Двамата мъже мълчаха и се гледаха втренчено, докато накрая съдията кимна.
— Дойде преди около година, отчаяно искаше да откаже алкохола — призна Пино. — Не се получи.
— Там сте го опознали — каза детективът. — При това доста добре, както ми се струва.
Върховният съдия отново кимна.
— Андре беше мой довереник. Исках да му помогна, но той просто не можеше да спре да пие.
— Кога спря да посещава сбирките? — попита инспекторът.
Пино се замисли.
— Преди около три месеца. Опитвах се да се свържа с него, но той не отговаряше на обажданията ми. Накрая спрях да звъня. Реших, че като удари дъното, ще се върне.
— И когато вчера го видяхте тук пиян, незабавно осъзнахте проблема — добави Гамаш.
— Какъв проблем? — обади се Сюзан.
— Когато се присъедини към групата ни, Андре срещна много хора — обясни Пино. — В това число и Лилиан. Тя, естествено, се запозна с него. И веднага разбра кой е. Разказа му за картините си, дори му показа портфолиото си. Кастонге сподели с мен, а аз го посъветвах да не се занимава. Обясних му, че мъжете трябва да се лепят за мъже, че това не е бизнес платформа.
— Обсъждането на картините й противоречеше ли на правилата? — попита Гамаш.
— Няма правила — отвърна Тиери. — Просто не е съвсем удачно. Достатъчно тежко е да стоиш настрана от чашката и без да намесваш работата си.
— Но Лилиан го е направила — заяви инспекторът.
— Аз не знаех за това — обади се Сюзан. — Ако ми беше казала, щях да я посъветвам да престане. Сигурно точно затова не ми е казала.
— После Андре е напуснал организацията — каза Гамаш, а Пино кимна. — Но е възникнал проблем.
— Както казахте, Андре имаше един много важен клиент — "Кели Фуудс". И ужасно се страхуваше, че някой може да им, разкаже за проблема му с алкохола.
— Но не е успял да го запази в тайна дълго време — вметна Мирна. — Ако поведението му тук е показателно, значи е прекарвал повече време пиян, отколкото трезвен.
— Така е — потвърди Тиери. — Беше само въпрос на време Андре да изгуби всичко.
Веднага щом го видяхте тук, си дадохте сметка какво може да се е случило — намеси се Гамаш. — Вие непрекъснато слушате дела в залата, немалко, от които са за убийство. Сглобили сте пъзела.
Пино замълча, за да обмисли думите си. Всички инстинктивно се наведоха към върховния съдия. Привлечени от мълчанието и в очакване на интересна история.