— Страхувах се, че Лилиан е дошла на коктейла, за да го изнудва. Че са се срещнали в градината на Клара и тя го е заплашила да разкаже на хората от "Кели" за проблема му с алкохола, освен ако не приеме да я представлява — обясни Пино. — Видяхте го тази вечер. Абсолютно неспособен да контролира както пиенето, така и гнева си.
Съдията замълча за известно време и Гамаш деликатно го подкани:
— Продължавайте.
Всички чакаха. С широко отворени очи, затаили дъх.
— Страхувах се, че Лилиан го е изкарала от кожата му. Че го е заплашвала и изнудвала.
Мъжът отново млъкна. И след мъчителна пауза инспекторът отново го подкани:
— Продължавайте.
— Страхувах се, че я е убил. Вероятно в състояние на умопомрачение. И може би дори не помни, че го е извършил.
Гамаш се запита дали съдия и съдебни заседатели биха повярвали на това. И дали би имало значение. Освен това се запита дали още някой е забелязал онова, което му бе направило впечатление.
Главният инспектор чакаше.
— Но… — обади се домакинята в недоумение. — Мосю Кастонге не ви ли обвини, че сте му отнели Лилиан?
Художничката се взираше във Франсоа Мароа.
Възрастният арт дилър мълчеше. Клара съсредоточено свъси вежди в опит да намери отговор на въпросите си. Отмести поглед към Гамаш.
— Виждали ли сте картините на Лилиан?
Инспекторът кимна.
— Толкова ли са добри? Че да се карат за тях?
Ново кимване.
Клара изглеждаше изненадана, но прие мнението на детектива.
— Значи не е било нужно Лилиан да изнудва Кастонге. Всъщност той явно отчаяно е искал да подпише договор с нея. Лилиан не е имала причина да влиза в конфликт с него. Бил й е в кърпа вързан. Андре Кастонге е искал картините й, а не обратното. А може би — добави, щом навърза нещата — точно това го е изкарало от кожата му.
Домакинята погледна към Гамаш, ала изражението му си остана непроницаемо. Слушаше я внимателно, но нищо повече.
— Кастонге е знаел, че ще изгуби договора с "Кели". — Клара продължаваше да пристъпва предпазливо между фактите. — Било е неизбежно, след като е зарязал анонимните алкохолици. Единствената му надежда е била да намери нещо, с което да замести "Кели Фуудс". Художник. Не просто кой да е. А брилянтен художник. Който да спаси галерията му. Кариерата му. Но този творец е трябвало да бъде неизвестен. Негово лично откритие.
Около нея се възцари мълчание. Дори дъждът бе спрял, може би, за да чува по-добре.
— Лилиан е щяла да го спаси с картините си — заяви Клара. — Но е сторила нещо, което Андре Кастонге не е очаквал. Погрижила се е за себе си, както винаги е правила. Говорила е с галериста, но е потърсила и мосю Мароа. — Художничката се обърна към влиятелния арт дилър. — И вие сте приели.
Благата, мила усмивка на Франсоа Мароа се стопи и лицето му доби присмехулно изражение.
— Лилиан Дайсън бе пълнолетна жена. И не беше собственост на Андре — отвърна той. — Имаше право да избере когото пожелае.
— Кастонге я е видял на коктейла — продължи Клара, като се опитваше да не обръща внимание на кръвнишкия поглед на Мароа. — Може би е искал да поговорят спокойно. И вероятно я е завел в градината, за да останат насаме.
Всички си представиха сцената. Цигуларите, танците, смеха.
Галеристът забелязва Лилиан веднага след пристигането й, докато крачи по улица "Мулен", където е паркирала колата си: Мъжът вече е изпил няколко питиета и бърза да я пресрещне. Нетърпелив да закове договора, преди да е имала шанса да разговаря с други хора на партито. С всички присъстващи арт дилъри, куратори и собственици на галерии.
Отвежда я в най-близката градина.
— Навярно дори не си е дал сметка, че е нашата — добави Клара. Продължаваше да гледа Гамаш. Но той си оставаше все така непроницаем. Просто слушаше.
Дишаха тишина. Чувстваха се така, сякаш светът бе спрял. Сякаш светът се бе свил. До този миг, това място. Тези думи.
— Тогава Лилиан му е казала, че е подписала договор с Франсоа Мароа.
Клара замълча и си представи поразения галерист. Прехвърлил шейсетте, разорен. Съсипан, пиян мъж. Получил финалния удар. Какво ли бе направил после?
— Лилиан е била последната му надежда — изрече тихо художничката. — И той я е изгубил.
— Ще пледира временна невменяемост или непредумишлено убийство — обади се върховен съдия Пино. — Навярно е бил пиян в онзи момент.
— Кой момент? — попита Гамаш.
— Момента, в който е убил Лилиан — каза Тиери.