— О, Андре Кастонге не е убиецът на Лилиан. А някой от вас.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Дори Рут наостри уши. Навън отново валеше. Дъждът се лееше от мрачното небе и яростно плющеше по прозорците, водата шуртеше надолу по старите стъкла. Питър се приближи до вратата към верандата и я затвори.
Сега всички бяха като залостени вътре.
Домакинът отново се присъедини към групата хора, които седяха скупчени един до друг в неравен кръг. И втренчено се гледаха.
— Кастонге не е убил Лилиан? — повтори Клара. — Тогава кой?
Всички се заозъртаха, като старателно избягваха погледите на останалите. Накрая всички се извърнаха отново към Гамаш. В центъра на кръга.
Лампите примигнаха и дори през плътно затворените прозорци се чу тътен на гръмотевица. Светкавица озари тъмната гора край къщата. Съвсем за кратко. После всичко отново потъна в мрак.
Арман Гамаш заговори съвсем тихо. Едва го чуваха от дъжда и гръмотевиците.
— Едно от първите неща, които ни направиха впечатление в това разследване, бе контрастът между двете Лилиан. Подлата жена, която вие сте познавали. — Погледна към Клара. — И милата, щастлива жена, която вие ни описахте. — Обърна се към Сюзан.
— Киароскуро — обади се Дени Фортен.
Инспекторът кимна.
— Точно така. Мракът и светлината. Коя е била тя всъщност? Коя от двете е била истинската Лилиан?
— Хората променят ли се? — попита Мирна.
— Хората променят ли се — повтори Гамаш. — Или в крайна сметка се връщат към истинската си същност? Не остана почти никакво съмнение, че някога Лилиан Дайсън е била ужасен човек и е наранявала всеки, имал лошия късмет да се доближи до нея. Огорчен човек, изпълнен със самосъжаление. Очаквала е всичко да й се дава наготово, в противен случай просто не можела да се справи. Отнело четиридесет години, но накрая изгубила напълно контрол над живота си с помощта на алкохола.
— Ударила дъното — вметна Сюзан.
— И се строшила на парчета — продължи Гамаш. — Животът й е бил пълна каша, но няма никакво съмнение, че Лилиан се е опитала да се излекува. Да се вдигне на крака с помощта на анонимните алкохолици и да открие… — Детективът погледна към Сюзан. — Как го нарекохте?
Жената се смути за момент, после леко се усмихна.
— Тихо местенце на припек.
Арман Гамаш кимна замислено.
— Oui. C'est ça. Но как да го открие?
Главният инспектор плъзна поглед по лицата им и съвсем за кратко го задържа върху Бовоар, който изглеждаше на косъм да се разхлипа.
— Нямала е друг избор, освен да спре пиенето. Но както разбрах през последните няколко дни, за зависимите спирането на алкохола е само началото. Те трябва да се променят, да променят възприятията си, начина си на мислене. И да разчистят кашата, която са оставили след себе си. Алкохоликът е като ураган, който преминава през живота на другите — цитира Гамаш.
— Лилиан е подчертала тези думи в своя екземпляр на "Голяма книга на анонимните алкохолици". Подчертала е и още нещо: Разбиват се сърца. Хубави приятелства се съсипват.
Обърна поглед към Клара. Художничката изглеждаше поразена.
— Мисля, че искрено е съжалявала за това, което е причинила на вас и на приятелството ви. За това, че не ви е предложила подкрепата си и дори се е опитала да разруши кариерата ви. Струва ми се, че искрено се е срамувала от постъпката си. Не съм напълно сигурен, разбира се — каза Гамаш и домакинята се почувства така, сякаш в стаята нямаше други хора, освен тях. — Но вярвам, че онзи жетон на начинаещия, който намерихте в градината, е бил неин. Смятам, че го е носела със себе си и го е стискала в ръка, за да добие смелост да разговаря с вас. И да ви каже, че съжалява.
Инспекторът извади монета от джоба си и разтвори длан. Жетонът, който Боб му бе дал на сбирката на анонимните алкохолици. Поколеба се за миг, после го подаде на Клара.
— На кого точно е трябвало през всички тез години да простиш? — прошепна Рут.
Поетесата обърна глава към другия край на стаята, но Оливие не гледаше към нея. И той като всички останали бе вперил очи в Клара и Гамаш.
Домакинята протегна ръка, взе монетата и я стисна в юмрук.
— Но Лилиан така и не получила възможност да се извини — продължи инспекторът. — Допуснала ужасна грешка. В нетърпението си да се излекува по-бързо, пропуснала някои от стъпките на анонимните алкохолици. Вместо да ги изпълнява бавно, старателно и последователно, прескочила направо към стъпка девет. Можете ли да я цитирате точно? — попита тримата членове на организацията Гамаш.
— Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно — изрече Сюзан.