— Но има и продължение, нали? — настоя детективът. — Всички сякаш се вторачват в частта с изкупуването на вината. Обаче има и още.
— Освен в случаите, когато това би наранило тях или други — обади се Брайън.
— Но как би могло едно извинение да нарани някого? — недоумяваше Полет.
— Като отвори стари рани — заяви Сюзан.
— В опит да укроти собствените си демони Лилиан неочаквано раздразнила чуждите. И нещо отдавна заспало се пробудило за нов живот — обясни Гамаш.
— Мислите, че е потърсила някого, за да изкупи вината си, а той е отказал да я изслуша? — попита Тиери.
— Лилиан не е била ураган — каза Гамаш. — Ураганът е разрушително, но природно явление. Без воля и умисъл. Лилиан умишлено и злонамерено е наранявала хората. Поставяла си е за цел да съсипе кариерата им. А за един човек на изкуството неговите творби са неговата същност. Унищожиш ли ги, унищожаваш и него самия.
— Това е форма на убийство — заяви Брайън.
Арман Гамаш се загледа в младия мъж за момент, после кимна...
— Точно така. Лилиан Дайсън е убила или се е опитала да убие много хора. Не физически, но също толкова жестоко. Като им отнеме мечтите. И творенията.
— Рецензиите са били нейното оръжие — вметна Норман.
— И не са били просто рецензии — заяви Гамаш. — Хората на изкуството знаят, че отзивите, дори и лошите, са неизбежна част от развитието им. Понякога не е приятно, но е факт. Ала думите на Лилиан са били язвителни. Изречени, с цел да изкарат чувствителните творци извън кожата им. И са успявали. Не един или двама са зарязали артистичната си кариера след подобна унизителна критика.
— Много вина е имала за изкупване — отбеляза Фортен.
Детективът се обърна към галериста.
— Така е. И рано е започнала. Но не е схванала втората част на деветата стъпка. Относно възможността да навредиш. А може и да е била наясно.
— Какво имате предвид? — попита Сюзан.
— Смятам, че поне в началото някои от намеренията й да се извини са били искрени. Други обаче — не. Тя се е лекувала, но все още не е била излекувана. Старите навици са се промъквали тайно, маскирани като благородни намерения. В крайна сметка, както някои от вас попитаха, как е възможно да сгрешиш с решението да се извиниш? Понякога е възможно. Едно извинение е дало на убиеца мотив. Друго извинение му е дало възможност.
Всички отново се спогледаха. Главният инспектор забеляза как заместникът му дискретно се придвижи към кухнята и застана пред вратата. Единственият изход от стаята.
Бяха близо. Гамаш го знаеше. Бовоар го знаеше. И още някой в мрачната стая го знаеше. Убиецът навярно усещаше горещия им дъх.
Детективът се обърна към Клара.
— Лилиан е дошла тук, за да се извини на вас. Вярвам, че до голяма степен е била искрена. Но не напълно. Не е било нужно да идва точно в деня, когато празнувате големия си успех. Не е било нужно да облича рокля, специално създадена да привлича вниманието. Знаела е, че е последният човек, когото бихте искали да видите на този важен за вас празник.
— Тогава защо е дошла? — попита Клара.
— Защото болната част от нея е искала да ви нарани. Искала е да съсипе важната за вас вечер.
Художничката стисна още по-силно юмрук и усети как жетонът се врязва в дланта й.
— Но как е разбрала за партито? — поинтересува се Мирна. — Нали беше частно. И как е намерила адреса? Трите бора не е от популярните дестинации.
— Някой й е казал — отвърна Гамаш. — Убиецът й е казал. За партито и как да го открие.
— Защо? — обади се Питър.
— Защото е искал да нарани Лилиан. Да убие Лилиан. Но е искал да нарани и Клара.
— Мен? — смая се домакинята. — Защо? Кой?
Огледа се, за да потърси някого, който би могъл да я мрази толкова много. И спря поглед на един-единствен човек.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА
Всички се обърнаха натам.
Убиецът се усмихна колебливо, зашари с поглед из стаята и накрая фиксира Жан Ги Бовоар, който стоеше пред вратата към кухнята. Единственият изход. Блокиран.
— Вие? — едва чуто ахна Клара. — Вие ли убихте Лилиан?
Дени Фортен се втренчи в нея.
— Лилиан Дайсън си получи заслуженото. Единствената изненада е как някой не й е извил врата по-рано.
Оливие, Габри и Сюзан се отдръпнаха от мъжа и застанаха в другия край на стаята. Галеристът стана от мястото си и ги изгледа.
Единствено Гамаш бе спокоен. За разлика от останалите, детективът не се бе оттеглил в безопасност, а продължаваше да седи срещу Фортен.