Фортен отново се обърна към главния инспектор.
— Можете ли да предположите?
— За да се извините — каза детективът.
Галеристът се усмихна.
— Веднага щом Лилиан си тръгна и воят в главата ми утихна, се замислих.
— Как да убиеш два пъти — изрече Гамаш.
— A coup de grace[89] — поясни Фортен.
— Милосърдието няма нищо общо — възрази инспекторът. — Било е план, изпълнен с омраза.
— Ако е било така, значи заслугата е на Лилиан. Тя създаде звяра. И въпреки това се изненада, че той се обърна срещу нея.
— Откъде разбрахте, че ме е познавала? — попита Клара.
— От нея. Лилиан ми разказа какво прави. Че обикаля наоколо и се извинява на хората. Каза, че се е опитала да ви намери в телефонния указател на Монреал, но там ви нямало. Попита ме дали съм чувал за вас.
— И какво й отговорихте?
Тогава той се усмихна. Бавно.
— Отначало отрекох, но щом си тръгна, се замислих. Обадих се на Лилиан, за да й кажа за изложбата ви. Начинът, по който реагира, беше като възмездие. Изобщо не се зарадва на новината.
Противната усмивка на Фортен достигна очите му.
— Квебекският артистичен свят е тясно местенце и вече бях чул за коктейла след изложбата, макар че, естествено, не бях поканен. Казах на Лилиан за събитието, намекнах й, че мястото и моментът са подходящи за разговор с вас. Отне й няколко дни, но ми се обади. Искаше адреса.
— Но е възникнал проблем — обади се главният инспектор. — Идвали сте и друг път в селото, така че не е било трудно да я упътите. Знаели сте, че тя с радост би отишла и непоканена. Но е трябвало да присъствате и вие. А за целта ви е била нужна покана. Само че отношенията ви с Клара не са били цветущи.
— Така е, но Лилиан ми даде идея. — Фортен погледна към домакинята. — Знаех, че ако ви поднеса извинение, ще го приемете. Точно затова никога няма да пробиете в света на изкуството. Нямате воля. Гръбнак. Знаех, че ако ви попитам дали мога да дойда, ако ви помоля настойчиво, ще се съгласите. Но не се наложи. Вие сама ме поканихте. — Мъжът поклати глава. — Честно, не проумявам. Държа се с вас като с парцал, а вие не само ми прощавате, но и ме каните в дома си? Трябва да сте малко по-разумна, Клара. Ако не внимавате, хората ще се възползват от вас.
Художничката го изгледа свирепо, но не обели и дума.
Поредният мощен тътен разтърси къщата, докато бурята, приклещена в долината, бушуваше все по-свирепо.
Обстановката във всекидневната беше уютна. Древна. Разбулваха се стари грехове. Трепкащата светлина от свещите улавяше хора и мебели и ги превръщаше в гротески по стените, сякаш зад тях имаше още един кръг от мрачни слушатели.
— Как разбрахте, че съм убил Лилиан? — попита Фортен.
— В крайна сметка беше много просто — заяви Гамаш. — Трябваше да е някой, който и друг път е идвал в селото. Който е знаел не само как да открие Трите бора, но и коя е къщата на Клара. Изглеждаше твърде голямо съвпадение някой случайно да убие Лилиан точно в тази градина. Трябваше да е планирано. А ако е било планирано, тогава каква е била целта? Убийството на Лилиан в двора наранява двама души. Лилиан, естествено. Но също и Клара. А благодарение на коктейла получавате десетки заподозрени. Други хора, които са познавали жертвата. Които може да са желали смъртта й. Това обяснява и подбора на момента. Убиецът трябва да е бил човек от арт средите, който е познавал и Клара, и Лилиан, и Трите бора.
Главният инспектор задържа поглед върху безизразните очи на Фортен.
— Вие.
— Ако очаквате разкаяние, няма да го получите. Тя беше ужасна, отмъстителна кучка.
Арман Гамаш кимна.
— Знам. Но се е опитвала да се промени. Може да не ви се е извинила точно както вие бихте искали, но наистина е съжалявала за стореното.
— Пробвай ти да простиш на човек, който е разрушил живота ти, самодоволен негодник такъв, и после ела да ме поучаваш относно прошката.
— Ако това е критерият, значи имам право да поучавам.
Всички обърнаха поглед към мрачния ъгъл и смътните очертания на силует. На една странна жена в дрехи, които никак не си подхождаха.
— Иде й отвътре — прошепна Сюзан на фона на бурята отвън — да твори с такава лекота, както облекчава физиологичните си нужди. Аз успях да простя това. И знаете ли защо?
Никой не отговори.
— Да ми прости господ, но не заради Лилиан, а заради себе си. Години наред живях вкопчена в тази болка. Прегръщах я, хранех я, отглеждах я. Докато едва не ме погълна. Но накрая закопнях за нещо друго, нещо, което ме привличаше много по-силно от болката.
89
Буквално фразата се превежда като убийство от милосърдие; съкрушителен удар (фр.). — б. пр.