Бурята започваше да утихва. Измъкваше се от долината и бавно отнасяше грохота в друга посока.
— Тихо местенце — изрече главен инспектор Гамаш — на припек.
Сюзан се усмихна и кимна.
— Покой.
ТРИЙСЕТА ГЛАВА
Утрото бе мрачно, но свежо. Дъждът и влагата от предишния ден бяха изчезнали. С напредването на деня облаците постепенно се разкъсваха.
— Киароскуро — каза Тиери Пино, докато се опитваше да влезе в крачка с Гамаш за сутрешната му разходка. Из затревения площад и градинките на къщите се въргаляха листа и откършени клонки, но нямаше повалени от бурята дървета.
— Pardon?
— Небето — посочи Пино. — Контраст между мрак и светлина.
Детективът се усмихна.
Продължиха разходката си в мълчание. Пътьом забелязаха Рут, която излезе от дома си, хлопна портичката зад гърба си и закуцука по добре отъпканата пътека към своята пейка. Бръсна с ръка, за да избърше капките от дъските, седна и се загледа в далечината.
— Горката жена — каза съдията. — Седи по цял ден на тази пейка и храни птиците.
— Горките птици — заяви Гамаш и събеседникът му се засмя. Докато наблюдаваха, от пансиона излезе Брайън. Махна на Пино, кимна на Гамаш и тръгна през затревения площад, за да седне до старата поетеса.
— Да не би неволно да търси смъртта си? — попита Арман Гамаш. — Или го привличат ранените?
— Нито едно от двете. Привлича го изцелението.
— Тук би се вписал добре — отбеляза главният инспектор и обходи с поглед селото.
— Мястото ви харесва, нали? — обърна се Тиери към едрия мъж.
— Така е.
Спряха и се загледаха в Брайън и Рут — седнали един до друг и очевидно потънали в собствените си светове.
— Навярно много се гордеете с него — рече Гамаш. — Невероятно е, че момче с такова минало е в състояние да се изчисти от алкохола и наркотиците.
— Радвам се за него — призна съдията. — Но не се гордея. Нямам заслуга за постиженията му, та да се гордея.
— Мисля, че проявявате излишна скромност, сър. Предполагам, че не всеки наставник може да се похвали с подобен успех.
— Наставник? — каза Тиери. — Аз не съм негов наставник.
— Тогава какъв сте? — попита Гамаш, като се опита да прикрие изненадата си. После отмести поглед от върховния съдия към татуирания младеж на пейката.
— Негов довереник. Той е мой наставник.
— Моля? — изрече главният инспектор.
— Брайън е мой наставник. Той е чист от осем години, а аз само от две.
Детективът отмести поглед от изискания Тиери Пино, облечен със сив панталон от мека каша и лек кашмирен пуловер, към младежа с бръснатата глава.
— Знам какво си мислите, господин главен инспектор, и сте прав. Брайън е много търпелив с мен. Приятелите му редовно го вземат на подбив, като го видят с мен на публични места. Заради костюмите, вратовръзките ми и прочее. Много е неловко.
Тиери се усмихна.
— Не си мислех точно това — призна Гамаш. — Но нещо подобно.
— Нали не мислехте наистина, че аз съм негов наставник?
— Е, и през ум не ми мина, че може да е обратното — заяви инспекторът. — Нямаше ли…
— Някой друг? — отгатна въпроса Тиери. — Имаше, но аз избрах Брайън по лични причини. И съм му много признателен, задето прие да ми стане наставник. Спаси ми живота.
— В такъв случай и аз съм му признателен. Моля за извинение.
— Нима искате да изкупите вината си, господин главен инспектор? — попита съдията и се ухили.
— Точно така.
— Тогава приемам.
Продължиха разходката си. Беше по-зле, отколкото Гамаш бе очаквал. Често се бе питал кой е наставникът на върховния съдия. Някой от Организацията на анонимните алкохолици, разбира се. Друг алкохолик с много голямо влияние върху много влиятелен човек. Но и през ум не му беше минало, че Тиери Пино би избрал скинар за свой ментор.
Трябва да е бил пиян, помисли си детективът.
— Давам си сметка, че превишавам правата си… — започна.
— Тогава не го правете, господин главен инспектор.
— Но това не е обичайна ситуация. Вие сте важна личност.
— А Брайън не е?
— Разбира се, че е. Но освен това е и осъждан престъпник. Млад мъж с минало на наркоман и алкохолик, убил момиченце, докато шофирал в пияно състояние.
— Какво знаете за този случай?
— Знам, че признава вината си. Чух го от устата му. И знам, че е лежал в затвора за това.
Обикаляха мълчаливо затревения площад. Дъждът от предишния ден се издигаше като мъгла, докато утринният въздух постепенно се затопляше. Беше още рано. Малцина се бяха надигнали. Само мъглата и двамата мъже, които обикаляха в кръг около високите борове. И Рут и Брайън на пейката.