— Помислете само, господин Хонориус! Имаме машина, предназначена да прогнозира взаимоотношенията между различни групи хора. Какво ще стане, ако я използваме да направи прогноза и симулира вероятните взаимоотношения между двама души?
— Това би било прекрасно — съгласи се Хонориус. — Но ССПФ се пази по-строго от форт Нокс.
— Ех, момчето ми, лесно се пази злато, но да се скрие информация е трудна работа дори и да сложиш планина отгоре й! С помощта на корумпирани оператори или на идеалисти, самите канали, които вкарват информация към симулатора, могат да бъдат използвани и за получаване на такава. Няма дори и да ти спомена как става това. Ние си имаме начини. Само ще ти кажа, че Симулаторът може да ти покаже евентуалното бъдеще с всяка жена и да симулира резултатите лично за теб.
— Не виждам как бихте могли да се приближите и на десет мили от Симулатора.
— Нямаме нужда. Ние си имаме собствен терминал.
Хонориус подсвирна тихичко, чудейки се на хладнокръвието на този приятен дребосък.
— Кога мога да започна, господин Юлър?
Проблемът със заплащането бе решен бързо и Юлър прегледа графика.
— Щом случаят ти е спешен, мога да ти отделя десет минути компютърно време вдругиден. Бъди тук на обяд и госпожица Гребс ще те заведе до терминала и ще те инструктира как да извършиш процедурата. Не забравяй да донесеш картите с данните за себе си и евентуалните съпруги!
Хонориус беше точен за срещата. Той носеше в едни плик картите на петнадесет вероятни съпруги. Тези жени бяха подбрани за него от компютеризираната служба за женитби — една скъпа агенция, намираща се на „Медисън“ авеню, която бе подбрала тези петнадесет от Националния списък на американските неомъжени жени (НСАНЖ), на базата на 1006 внимателно подбрани въпроси. Тези жени за Хонориус представляваха само номера, тъй като докато не бъдеше взето официалното решение за бракосъчетание, анонимността се пазеше стриктно. Жените бяха подбрани по социалното им състояние в момента, което означаваше, че Хонориус трябваше само да обяви желанието си да се ожени за една от тях. (Картата с данните на Хонориус показваше, че освен всичко останало, той е висок, къдрокос, красив, със стабилен характер, обича децата и малките животни и получава тридесет и пет хиляди годишна заплата като най-младия президент в историята на „Глип Електроникс“ с неограничени възможности пред себе си. Повечето кандидатки бяха готови да опитат с такъв човек. Хонориус беше от онези брачни „грешки“, които всяка жена би била готова да допусне.)
Госпожица Гребс заведе Хонориус до един паркинг за стари автомобили на авеню „Де Калб“. Компютърният терминал бе скрит тук в задната част на един камион за пренасяне на мебели. Двама техници, маскирани като просяци, въведоха Хонориус в затъмненото вътрешно помещение, където тихо жужеше терминалът. Тс го сложиха да седне на командния стол и поставиха психометричните електроди на челото и китките му.
Госпожица Гребс взе картите.
— Имате време само за една от тях днес — каза тя. — За десет минути реално време ще получите визуална информация за петгодишен период, така че внимавайте. С коя карта да започна?
— Няма значение — отвърна Хонориус. — Всичките са еднакви. Говоря за картите. Вземете първата.
Госпожица Гребе въведе картата в терминала. Той започна да издава тихи звуци и Хонориус усети напрежение зад очите си. Погледът му се размъти. Когато отново виждаше ясно, той видя себе си и едно красиво, дребно момиче с дълга тъмна коса. Това беше госпожица 1734-AB-2103C.
Информацията му бе представена във вид на серия винетки и монтажи. Той видя себе си и 1734 да вечерят заедно в старинен италиански ресторант, а после да тръгват по улица „Блийкър“ хванати за ръце. После те се намираха на площад „Вашингтон“ до фонтана и тя свиреше на китара и пееше народна песен. Колко красива бе! Колко щастливи изглеждаха! А сега те лежаха пред малка камина в апартаментче на улица „Радост“. Тя бе започнала да реше косата си на път по средата. Носеше тъмни очила и четеше някакъв сценарий. Щеше да играе във филм! Но от това не излезе нищо и после те живееха в разкошен апартамент в „Сътън плейс“, а тя мрачно пържеше кюфтета. (Бяха се карали. Не си говореха. Той си четеше „Уолстрийт джърнъл“ а тя се занимаваше с книгите си по астрология.) А сега живееха в Кънектикът в красива старинна къща със слънчева детска стая, която използваха като килер. Той ходеше често сам да кара ски, докато тя изучаваше тантра в една будистка група в Мериленд. Когато се върна, тя си бе подстригала косата съвсем късо и можеше да стои безкрайни часове в поза „лотус“. Немигащите й очи гледаха през него и тя намираше правенето на любов за неприятно отвличане от мантрическите си занимания. Година по-късно те вече не живееха заедно. Тя се бе присъединила към един ашрам до Шенектеди, а той си имаше приятелка в Братълборо. Толкова за госпожица 1734. Следващото свободно време за Стимулатора беше след три дни.