— Ще обясня това лично на господин Хонориус — отговори тя с треперещ, но твърд глас.
След като Юлър излезе, Хонориус и Гребе се скараха.
— Имате ли нещо против да ми кажете защо го направихте, госпожице Гребс? — попита Хонориус.
— Вярно, че ти си добра партия — каза Дина Гребс. — Но всъщност аз се влюбих още когато дойде тук за първи път. Веднага разбрах, че сме един за друг. Нямах нужда от най-сложната машина на света, за да ми го каже. Но в твоята скъпа брачна агенция нямаше даже да обработят моята карта, пък и ти не ме поглеждаше. Аз те желаех, Хонориус и затова направих необходимото да те привлека. Няма от какво да се срамувам!
— Ясно — каза Хонориус. — Но трябва да ти кажа, че по мое мнение, ти нямаш никакви законни права да искаш нещо от мен. И все пак аз няма да възразя, ако се разберем за една разумна сума, с която да платя за времето което съм ти отнел и неприятностите, които съм ти причинил.
— Вярно ли чух? — избухна Гребе. — Ти ми предлагаш пари, за да те оставя на мира?
— Разбира се — каза Хонориус. — Искам да постъпя честно.
— Оооо! — извика Гребе. — Добре тогава! Няма да ти струва и цент да се отървеш от мен. Всъщност, ти току-що ме загуби!
— Чакай, чакай малко — повиши глас и Хонориус. — Аз остро възразявам срещу тона, който ми държиш. Засегнатата страна съм аз, а не ти!
— Ти ли си бил засегнатия? Аз се влюбих в теб, извърших служебно престъпление заради теб, направих се на глупачка в очите ти, а ти си застанал тук и ми дрънкаш, че си бил засегнат!
— Но ти се опита да ми поставиш капан! Предполагам, че си мошеничествала и с картите на другите, нали?
— Точно така! Сигурна съм, че всяка от тях би била подходяща за тъпите ти нужди! Препоръчвам ти третата. Онази дето не приказва! Поне така ще можеш да излезеш прав в някой от споровете с нея.
Хонориус измърмори нещо, което прозвуча като ругатня и се приближи до нея. Гребс замахна с малкия си юмрук към него. Хонориус я хвана за китката и те се намериха ако не точно в прегръдките си, то поне достатъчно близо до това. И двамата дишаха тежко. Погледнаха се.
Любовта, тайната и неофициална основа на брака е сила, която е призната, но не може да бъде предвидена. Любовта побеждава всички останали заповеди и отменя предишни задължения. Споделеният любовен поглед е предвестник на любовта, намек за радостите и скърбите, които тя ще донесе. Той включва автоматично онази сватовническа машина, от която зависи успеха и стабилността на държавата.
— Ами това наше бъдеще дали е реално? — попита малко след това Хонориус. — Да не би да си променила нещо и в собствените си данни?
— Просто ще трябва да почакаш и да разбереш сам — отвърна му Дина за пръв, но не и за последен път.