— В Москва?
— Не, в Източна Германия. Той започва скоро инспекция в тамошните гарнизони, която ще продължи седмица. Иска предаването да стане дълбоко на юг в Тюрингия, близо до границата с Бавария. Неговата обиколка ще го отведе на юг и на запад през Котбус, Дрезден, Карлмарксщат и ще продължи към Гера и Ерфурт. След това обратно към Берлин в сряда вечерта. Иска да предаде материала във вторник или в сряда сутринта. Пише, че не познава добре тези места. Иска да използва глухите релси на някоя железопътна гара. С изключение на това, останалото — как ще се измъкне и ще го направи — е обмислил в най-малки подробности.
Сам отпи от бирата и погледна към Едуардс.
— Обясни ли им, Тимъти?
— Споменах го бегло — каза Едуардс, след което се обърна към гостите.
— Вижте, трябва да изясня, че Сам в действителност не може да отиде. Споменах това… Споменах това на шефа и той е съгласен. За Сам има спуснато черно знаме от ЩАЗИ.
Клаудия повдигна вежди.
— Това означава, че ако ме заловят отново там, няма да има удобна размяна на границата.
— Ще го разпитват и ще го застрелят — добави ненужно Едуардс.
Епълярд подсвирна.
— Човече, това противоречи на правилата. Трябва здраво да си ги раздрусал.
— Всеки прави, каквото може — каза тъжно Сам. — Между другото, щом аз не мога да отида, има един човек, който може. Тимъти и аз говорихме за него миналата седмица в клуба.
Едуардс едва не се задави с шампанското.
— Полтъргайст? Панкратин пише, че ще предаде материала само на някой, когото познава.
— Той познава Полтъргайст. Спомняш си когато ти разправях как ми беше помагал в ония години. През осемдесет и първа, когато вербувах Панкратин, Полтъргайст трябваше да поддържа връзката с него, докато аз успеех да се добера дотам. В действителност той харесва Полтъргайст. Ще го познае отново и ще му предаде материала. Той не е глупак.
Едуардс оправи шалчето на врата си.
— Много добре, Сам. За последен път ще го направим.
— Опасно е и залогът е висок. Искам награда за него. Десет хиляди лири стерлинги.
— Съгласен — кимна Епълярд без колебание. След това извади лист хартия от джоба си. — Ето детайлите, които Панкратин предвижда за начина на предаване. Нужни са две алтернативни места за срещата. Едно основно и едно резервно. Можеш ли да ни уведомиш в срок от двадесет и четири часа за твоя избор, за да можем да му го предадем?
— Не мога да принудя Полтъргайст да отиде — предупреди Маккрийди. — Той е наемник, а не на щат при нас.
— Моля те, опитай, Сам — каза Клаудия.
Сам се изправи.
— Между другото, този вторник кога се пада?
— По-следващият — рече Епълярд. — След осем дена.
— Исусе Христе — въздъхна Маккрийди.
2.
Маккрийди прекара по-голямата част от следващия ден, понеделник, разглеждайки внимателно широкомащабни карти и фотографии. Срещна се с някои от старите си приятели от отдела за Източна Германия и ги помоли за помощ. Те пазеха своята територия, но не му отказаха, защото той имаше авторитет сред тях.
До средата на следобеда беше избрал две подходящи места. Едното представляваше закътана глуха линия точно край източногерманския главен път №6, който се движи от изток на запад успоредно на шосе Е–40. По-малкият път свързва индустриалния град Йена с по-пасторалния Ваймар и оттам продължава към Ерфурт. Първото място, което избра, се намираше точно на запад от Йена. Второто беше на същия път, но на половината разстояние между Ваймар и Ерфурт, на не повече от три мили от съветската база край Нора.
Ако руският генерал се намираше по време на своята инспекция някъде между Йена и Ерфурт следващия вторник или сряда, щеше да му е необходимо съвсем кратко отклонение до уречените места. В пет часа Маккрийди предложи своя избор на Клаудия Стюарт, намираща се в Американското посолство на Гросвийнър скуеър. Оттам замина шифровано съобщение за главната квартира на ЦРУ в Ленгли, Виржиния; те одобриха и предадоха съобщението на определения за осъществяване на връзката с Панкратин човек в Москва. Информацията попадна в един тайник, скрит зад разхлабена тухла в Новодевическото гробище рано сутринта на следващия ден, а четири часа по-късно генерал Панкратин я взе оттам по пътя си към министерството.
Преди залез слънце в понеделник Маккрийди изпрати шифровано съобщение до шефа на филиала на СИС в Бон, който го прочете, унищожи го, вдигна слушалката и проведе телефонен разговор по градската линия.