Бруно реши да пооправи набързо канцеларията си в петък и да се измъкне рано от работа. Понеже знаеше, че ще връчи предупреждението си за напускане веднага след като се върне в средата на идната седмица, той дори прочисти някои от чекмеджетата. Последната му грижа беше малкият канцеларски сейф. Документацията, с която боравеше, беше толкова маловажна, че той рядко използваше сейфа. Чекмеджетата на бюрото му можеха да се заключват, вратата на канцеларията му стоеше винаги заключена през нощта, а сградата се охраняваше сигурно. Въпреки това, той подреди няколко документа в сейфа. Под тях, на дъното се намираше служебният му пистолет.
Автоматичният Валтер ППК беше потънал в прах. Не беше го употребявал след проверовъчни стрелби на полигона в Пулах, проведени преди години. Сметна за необходимо да го прочисти преди да го върне идната седмица. Можеше да използва почистващия кит, който се намираше у дома му в Порц. В пет без десет прибра пистолета в страничния джоб на лятното си сако и напусна.
Докато слизаше с асансьора към приземния етаж, той се блъскаше толкова силно в бедрото му, че го мушна в колана и закопча сакото над него. Усмихна се при мисълта, че щеше да го покаже за първи път на Ренате. Може би тя щеше да повярва колко е важна работата му. Не че имаше някакво значение за него. Тя и така го обичаше.
Той напазарува в центъра на града преди да поеме с колата към Ханвалд — малко телешко, пресни зеленчуци, бутилка истинско френско бордо. Щеше да им приготви вкусна вечеря вкъщи — обичаше да прекарва времето си в кухнята. Последната покупка, която направи, беше голям букет цветя. Както винаги паркира своя опел кадет зад ъгъла на нейната улица и измина останалото разстояние пеш. Не й се обади предварително от телефона в колата, защото искаше да я изненада с букета цветя. Тя щеше да хареса това. Когато приближи входната врата, една жена излезе от сградата, така че не беше необходимо да звъни на Ренате от входния звънец. Толкова по-добре, изненадата щеше да бъде истинска. Имаше ключ за нейния апартамент.
Промъкна се безшумно, за да направи изненадата още по-приятна. В антрето беше тихо. Отвори уста, за да извика Ренате, скъпа, ето ме…, когато чу силния й кикот. Усмихна се. Сигурно гледаше анимационни филмчета по телевизията. Надзърна във всекидневната. Беше празна. Смехът дойде отново от дъното на коридора откъм банята. Той осъзна, стреснат от своята глупост, че тя можеше да има клиент. Не беше се обадил предварително, за да провери. Тогава се сети, че ако беше с клиент, щеше да е в работната спалня, чиято звукоизолирана врата винаги стоеше затворена. Приготви се отново да извика, когато някой друг се изсмя и този смях беше мъжки. Моренц прекрачи от антрето в коридора.
Вратата на голямата спалня стоеше отворена няколко инча, а пролуката беше засенчена от разтворените крила на шкафа, връхните дрехи от който осейваха пода.
— Какъв задник — рече мъжкият глас. — Той наистина ли мисли, че ще се ожениш за него?
— Оглупял от любов. Тъп кучи син. Само го погледни. — Нейният глас.
Моренц остави цветята и покупките и тръгна към дъното на коридора. Беше просто в недоумение. Затвори вратите на шкафа, за да може да мине и открехна с върха на обувката вратата на спалнята.
Ренате стоеше на края на голямото легло с черните чаршафи, пушейки цигара с марихуана. Въздухът ухаеше на канабис. На леглото имаше излегнат мъж, който Моренц никога преди това не беше виждал — слаб, млад, жилав, в джинси и рокерско кожено яке. Те и двамата забелязаха отварянето на вратата и станаха от леглото — мъжът с единствен скок, който го изправи на крака зад Ренате. Той имаше подли очи и мръсна руса коса. В своя личен живот Ренате обичаше грубия занаят, а този неин постоянен приятел приличаше наистина на грубиян.
Очите на Моренц бяха все още приковани във видеофилма, трепкащ на телевизионния екран от другата страна на леглото. Никой мъж на средна възраст не изглежда особено горд, когато прави любов, а още по-малко, когато има несполука. Моренц наблюдаваше собствения си образ на екрана с нарастващо чувство на срам и отчаяние. Ренате се намираше в леглото заедно с него, поглеждайки от време на време зад гърба му, за да прави презрителни мимики към камерата. Очевидно те бяха причината за смеха.
Ренате стоеше почти гола пред него, но бързо дойде на себе си от изненадата. Лицето й пламна от ярост. Когато заговори, гласът й не приличаше на този, който познаваше, а по-скоро на крясъка на продавачка на риба.