— Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Исках да те изненадам — смотолеви той.
— Как не, страшно ме изненада. Сега изчезвай оттук. Върви вкъщи при твоя проклет чувал с картофи в Порц.
Моренц пое дълбоко въздух.
— Това, което наистина наранява — каза той, — е, че можеше да ми го кажеш. Не беше необходимо да ме правиш на такъв глупак. Защото аз наистина те обичах.
Лицето й се изкриви съвсем. Тя плюеше думите.
— Да ти кажа? Ти не се нуждаеш от никаква помощ. Ти си глупак. Дебел стар глупак. В леглото и вън от него. Сега изчезвай.
Тогава той я удари. Не с юмрук, а с шамар отстрани по лицето. Нещо засече в него и той я удари. Това я изкара от равновесие. Бруно беше едър мъж и шамарът му я събори на пода.
За какво мислеше русият мъж, Бруно не можеше да реши. Така или иначе, той беше тръгнал да напуска стаята. Но сводникът бръкна под якето си. Изглежда беше въоръжен. Моренц извади своя ППК от колана. Мислеше, че предпазителят е сложен. Искаше да изплаши сводника да го накара да вдигне ръце и да го остави да си отиде. Но сводникът продължи да измъква своя пистолет. Моренц натисна спусъка. Може да е бил потънал в прах, но валтерът гръмна.
На полигона Моренц не можеше да улучи вратата на хамбар. А не беше ходил на полигон от години. Добрите стрелци практикуват почти всеки ден. Това, което се случи сега, беше просто късмет на начинаещ. Куршумът улучи сводника право в сърцето от петнадесет фута. Мъжът отскочи рязко, с изражение на недоумение на лицето. Но, като конвулсивна реакция или не, дясната му ръка продължи да се мести, стискайки здраво своята берета. Моренц стреля отново. В този момент Ренате се надигна от пода. Вторият куршум я улучи в тила. Ватираната врата се беше затворила по време на кавгата: нито един звук не напусна стаята.
Моренц стоя няколко минути, гледайки двете тела. Беше вцепенен и леко замаян. Накрая напусна стаята и затвори вратата след себе си, без да я заключи. Преди да прекрачи разхвърляните дрехи, му дойде наум — даже в състоянието в което се намираше — да се запита защо бяха там. Погледна в шкафа и забеляза, че задният панел беше разхлабен. Той дръпна панела към себе си…
Бруно Моренц прекара още петнадесет минути в апартамента преди да излезе. Взе със себе си касетата, на която беше заснет, цветята, пакета с покупките и една черна брезентова чанта. По-късно не можеше да обясни защо направи всичко това. На две мили от Ханвалд той изхвърли касетата и пистолета в Рейн от моста Северин, обърна се в посоката обратна на Кьолн, остави на депозит брезентовата чанта и накрая се запъти към дома си в Порц. Когато влезе във всекидневната в девет и половина, жена му не му обърна никакво внимание.
— Моето пътуване с господин директора беше отложено — рече той. — Ще замина рано сутринта в понеделник.
— Хубаво — кимна тя.
Понякога си мислеше, че може да се върне някоя вечер от службата и да каже: Днес прескочих до Бон и застрелях канцлера Кол, и тя щеше да му отвърне по същия начин.
За всеки случай тя му беше приготвила вечеря. Храната нямаше никакъв вкус и той я остави настрана.
— Ще изляза да пийна някъде — каза. Тя взе поредния шоколад, предложи част от него на Лутц и двамата продължиха да гледат телевизия.
Тази вечер той се напи сам, без компания. Забеляза, че ръцете му трепереха, а от тялото му продължаваше да избива пот. Помисли, че е хванал лятна настинка. Или грип. Не беше психиатър, нито имаше такъв около него. Затова никой не му каза, че вече са го обхванали симптомите на пълна нервна криза.
В събота майор Ванавская кацна на летище Шьонефелд в Берлин и беше откарана с кола без регистрация до главната квартира на КГБ в Източен Берлин. Тя провери веднага местоположението на човека, когото дебнеше. Той се намираше в Котбус, на път за Дрезден, движейки се във военен конвой, в обкръжението на офицери от армията и беше извън нейния досег. В неделя щеше да достигне Карлмарксщат, в понеделник — Цвикау, а във вторник — Йена. Нейната заповед за наблюдение не включваше Източна Германия. Тя можеше да се разшири, но това изискваше допълнителни преписки. Вечно тази проклета бумащина, помисли си тя сърдито.
На следващия ден Сам Маккрийди пристигна обратно в Германия и прекара сутринта в разговор с шефа на Бонския филиал. Вечерта му доставиха една БМВ и необходимите документи, след което се отправи към Кьолн. Той се настани в хотел „Холидей ин“ до летището, където предплати стая за две нощи.