— Всички паспорти са фалшиви — обяви Маккрийди. — Изглеждат като истински, но са подправени.
— Това не е вярно — изкрещя Ливингстън, — те са напълно валидни.
Той беше прав. Паспортите не бяха подправени. Те бяха набавени срещу значителен подкуп.
— Не — постанови Маккрийди, — тези мъже не са бахамци. Нито вие сте социалдемократ. Вие всъщност сте предан комунист, който работи от години за Фидел Кастро, а тези мъже с вас са кубински офицери. Мистър Браун, който стои там, в действителност е капитан Хернан Морено от Дирексион Женерал де Информасион, сходната на КГБ кубинска служба. Останалите, подбрани заради техните чисти негроидни черти и добро владеене на английски, са също кубинци, работещи в тази служба. Арестувам ги заради нелегално влизане в Барклейските острови, а вас — за подстрекателство и активно подпомагане.
Първи Морено посегна към оръжието си. То бе пъхнато отзад под колана му, скрито от сивото яке. Той беше бърз и ръката му се плъзна зад гърба, преди останалите в приемната да реагират. Кубинецът беше спрян от силен вик, дошъл от горната част на стълбите, които водеха към втория етаж.
— Fuera le mano, o seras fiambre.
Хернан Морено чу заповедта точно навреме. Ръката му спря да се движи. Той замръзна на място. Останалите шестима, които бяха последвали, неговия пример, също застинаха в положението, в което се намираха.
Синклер владееше отлично испански. Фиамбре е ястие от студено месо и на испански жаргон означава труп.
Двамата сержанти, влезли през прозорците на втория етаж, стояха един до друг в горната част на стълбите. Всеки държеше в ръка един малък, но надежден автоматичен пистолет Хеклер и Кох МР5.
— Тези мъже — изрече кротко Маккрийди — нямат навика да пропускат. А сега кажете на вашите хора да вдигнат ръце.
Ливингстън остана безмълвен. Фаваро се промъкна зад него, прегърна го с едната си ръка, а с другата пъхна дулото на своя Колт в дясната му ноздра.
— Три секунди — прошепна той, — след това ще се случи ужасен инцидент.
— Изпълнявайте — изхриптя Ливингстън.
Четиринадесет ръце се вдигнаха във въздуха и останаха така. Тримата полицаи минаха край тях, за да приберат седемте револвера.
— Обискирайте ги — нареди Маккрийди.
Сержантите от полицията обискираха всички кубинци. Намериха два ножа, пъхнати в кожени кании.
— Претърсете къщата — продължи със заповедите си Маккрийди.
Седемте кубинци бяха наредени един до друг с лице към стената и ръце на тила. Ливингстън седеше в своя стол, охраняван от Фаваро. Сержантите от САС стояха на стълбите, готови да реагират в случай на масов опит за бягство. Никой от арестуваните не посмя обаче да си опита късмета.
Петимата местни полицаи претърсиха къщата. Те откриха голямо разнообразие от пазени в резерв оръжия, значителна сума американски долари, пачка с барклейски паунди и мощен радиопредавател на къси вълни с кодиращо устройство.
— Мистър Ливингстън — започна Маккрийди, — мога да помоля мистър Джоунс да арестува вашите сътрудници по обвинение за различни престъпления, таксувани от британския закон — фалшиви паспорти, нелегално влизане в страната, притежаване на нерегистрирано оръжие… списъкът е дълъг. Вместо това, аз ще ги изгоня като нежелани чуждестранни поданици. Сега, веднага. Вие можете да останете тук сам, ако пожелаете. В края на краищата, вие сте барклеец по рождение. Но обвиненията за подстрекателство и активно подпомагане остават и, честно казано, според мен, вие бихте се чувствали по-сигурно там, откъдето сте дошли.
— Подкрепям второто — изръмжа преподобният Дрейк.
Ливингстън кимна.
В редица един зад друг кубинците бяха отведени навън към втория от двата фургона, намиращи се в двора. Само един от тях пробва късмета си. В опита си да избяга, той събори един от полицаите, изпречил се на пътя му. Главен инспектор Джоунс реагира с учудваща бързина. Той мигновено извади късата си полицейска палка. Чу се силно избухване и дървената палка отскочи от главата на кубинеца. Той се свлече на колене, почти изгубил съзнание.
— Не прави така — посъветва го главен инспектор Джоунс.
Кубинците седнаха с ръце на тила заедно с Ливингстън на пода на фургона, докато сержант Нюсън седеше извърнат на предната седалка, с насочен към тях пистолет. Колоната отново се формира и се изниза бавно от Шантитаун, запътвайки се към рибарския кей в Порт Плейсанс. Маккрийди заповяда нарочно да се движат с ниска скорост, за да можеха стотиците барклейци да видят какво става.
„Гълф Лейди“ чакаше на рибарския кей с работещ двигател. Зад нея имаше вързана на буксир една плоскодънна гемия за боклуци, съоръжена с два чифта новопоставени весла.