— След като от Кингстън ви екстрадират за Маями, вие може би ще имате възможност да изпратите съобщение на сеньор Очоа или на сеньор Ескобар, или на който и да е от тях, за когото работите — упъти го Маккрийди. — Предайте му, че вземането на властта на Барклеите с помощта на подставено лице е чудесна идея. Да имаш в ръцете си бреговата охрана, митницата и полицията на новата държава, да издаваш дипломатически паспорти, когато ти скимне, да си получаваш дипломатическия багаж, изпратен до Щатите, да строиш рафинерии и складове, необезпокояван от никого, да създаваш банки, в които безнаказано да можеш да переш парите — всичко е изключително умно намислено. И, разбира се, доходно, с казината за отбраното общество и с публичните домове… Но ако можете да предадете своето съобщение, кажете му от мое име, че това няма да стане. Не на тези острови.
Пет минути по-късно приличащото на сандък туловище на транспортния самолет се издигна над пистата, наклони крила и се насочи към Андрос. Маккрийди се запъти към шестместната Чесна, паркирана зад хангара.
На нейния борд, на задната седалка, със своя куфар с бонбони, пъхнат между краката им, се намираха сержантите Нюсън и Синклер, готови да потеглят обратно за Форт Браг. Пред тях седеше Франсиско Мендес, чието действително колумбийско име се оказа друго. Китките му бяха стегнати с белезници и прикачени за рамката на седалката. Той се наклони към отворената врата и се изплю на земята.
— Не можете да ме екстрадирате — заяви на отличен английски. — Можете да ме арестувате и да чакате, докато американците не поискат моето екстрадиране. Това е всичко.
— И то би отнело месеци — допълни разбиращо Маккрийди. — Скъпи приятелю, ние не те арестуваме, ние просто те гоним оттук.
Той се обърна към Еди Фаваро.
— Мисля, че няма да имате нищо против да откарате това приятелче в Маями — каза той. — Разбира се, когато кацнете там, вие неочаквано може да познаете в негово лице престъпник, търсен от полицията в Маями. Оттам нататък всичко е в ръцете на американското правосъдие.
Те си стиснаха ръцете и шестместната Чесна се запъти към затревената писта, направи завой, спря за момент и включи двигателите на пълна мощност. Секунди по-късно тя се намираше над морето, завивайки на северозапад в посока към Маями.
Маккрийди се върна бавно обратно до ягуара, където го очакваше Оскар. Дошло бе време да се прибере в губернаторската резиденция, да се преоблече и да закачи бялата униформа обратно в гардероба.
Когато пристигна, групов началник Ханна се намираше в работния кабинет на сър Марстън Мобърли и водеше разговор с Лондон. Маккрийди се промъкна незабелязано на горния етаж и слезе обратно, облечен в смачкания си тропически костюм. Ханна бе изскочил от работния кабинет и търсеше Оскар, за да приготви ягуара за излизане.
Алън Митчел бе работил до девет вечерта, преди да се свърже със Съншайн, където беше едва четири следобед. Ханна се обади нетърпеливо. Бе прекарал целия следобед в кабинета, в очакване на този разговор.
— Невероятно — каза експертът по балистика. — Един от най-странните куршуми, които някога съм изследвал. Със сигурност никога не съм виждал друг, подобен на него, да е бил използван при убийство преди това.
— Какво странно има в него? — попита Ханна.
— Ами да започнем с оловото: То е изключително старо. Най-малко на седемдесет години. Олово с такова молекулно съдържание не е правено от началото на двадесетте години на нашия век. Същото се отнася и за барута. По куршума има останали малки частици от него. Химическият състав на този вид барут е бил въведен в употреба през 1912 година, но в началото на двадесетте години са прекратили производството му.
— А какво можеш да кажеш за револвера? — настоя Ханна.
— Именно това е същността на въпроса — продължи ученият от Лондон. — Оръжието съответства на използваните боеприпаси. Следите, оставени по куршума, не могат да бъдат сбъркани с ничии други, досущ като при отпечатък от пръст. Уникални. По него има точно седем бразди, оставени от цевта на револвера, които подсказват, че то е с десен нарез. Никое друго оръжие не може да остави такива следи. Забележително, нали?
— Чудесно — каза Ханна. — Значи само един револвер би могъл да изстреля този куршум? Отлично. Кажи ми, Алън, за какъв точно револвер става въпрос?