В понеделник преди зазоряване Бруно Моренц стана много преди своето семейство и тихо се измъкна. Той пристигна в „Холидей ин“ около седем часа в ясната ранна септемврийска утрин и се срещна с Маккрийди в неговата стая. Англичанинът поръча закуска за двама и след като сервитьорът си отиде, разгърна огромната пътна карта на Германия — Западна и Източна.
— Най-напред ще разучим маршрута — каза той. — Утре сутринта ще потеглиш оттук в четири часа. Пътят е дълъг, така че не се преуморявай, направи няколко почивки. Хвани тук Е–35 покрай Бон, Лимбург и Франкфурт. Той се свързва с Е–41 и Е–45, минаващи край Вюрцбург и Нюрнберг. На север от Нюрнберг завий наляво по Е–51 покрай Байройт, а след това продължи нагоре към границата. Това е точката, където ще я преминеш — близо до Хоф. Пропускателният пункт се нарича Заал Бридж. Пътуването няма да ти отнеме повече от шест часа, така че около единадесет часа трябва да си на границата. Аз ще съм там преди тебе и ще наблюдавам от прикритие. Не се ли чувстваш добре?
Моренц се потеше, даже след като беше свалил якето си.
— Тук е горещо — каза той.
Маккрийди усили струята въздух от климатичната инсталация.
— След границата поеми направо на север към Хермсдорфер Кройц. Завий наляво по Е–40, отиващ обратно в западна посока. При Мелинген напусни аутобана и се насочи към Ваймар. Вътре в града намери главен път №7 и потегли отново на запад. На четири мили от града, от дясната страна на пътя, се намира една глуха линия…
Маккрийди извади голяма увеличена снимка на тази част от пътя, направена от значителна височина, но под ъгъл, тъй като самолетът се е намирал във въздушното пространство на Бавария. Моренц можеше да види малката глуха железопътна линия, няколко къщички и дори дърветата, които хвърляха сянка върху чакълестия участък, предназначен за първата среща. Внимателно и педантично Маккрийди му обясняваше процедурата, която трябва да следва и, ако първият опит пропадне — къде и как да прекара нощта, както и къде и кога да отиде на втората, резервна среща с Панкратин.
Към десет часа направиха почивка за едно кафе.
В девет часа сутринта фрау Попович пристигна да си изпълни задълженията в апартамента в Ханвалд. Тя беше чистачка — югославска емигрантка, която идваше всеки ден от девет до единадесет. Имаше собствен ключ от входната врата на къщата и от вратата на апартамента. Знаеше, че фройлайн Хаймендорф обича да спи до късно, затова винаги влизаше вътре и започваше с останалите стаи, така че нейната работодателка можеше да стане в десет и половина. След това почистваше спалнята на дамата. Тя никога не влезе в заключената стая в дъното на коридора. Беше й казано и тя го прие, че това е една малка стая, използвана за съхраняване на мебели. Нямаше представа за това как госпожицата изкарва своята прехрана.
Тази сутрин тя започна с кухнята, след това продължи с антрето и коридора. Когато стигна с прахосмукачката до вратата в дъното на коридора, забеляза нещо, което взе за кафяв копринен слип, изпуснат до заключената врата. Опита се да го вземе от пода, но не беше копринен слип, а голямо кафяво петно, съвсем сухо и твърдо, което изглежда беше дошло изпод вратата. Тя замърмори за допълнителната работа, тъй като трябваше да го изтърка и отиде да вземе кофа с вода и четка. Заработи с колене и ръце, опрени на пода, когато ритна без да иска вратата. За нейна изненада, тя поддаде. Натисна дръжката и откри, че не е заключена.
Петното продължаваше да се съпротивлява на нейните опити да го изтърка и тя си помисли, че може отново да се образува, затова отвори вратата, за да види откъде изтича.
Секунди по-късно тя тичаше с писъци надолу по стълбите, за да заблъска по вратите на апартамента от приземния етаж и да разбуди смутения пенсиониран книжар, който живееше там.
Той не се качи горе, а се обади на спешния телефонен номер 110 и повика полицията.
Обаждането беше прието в полицейския президиум, намиращ се на Вайдмаркт в 9.51 часа. Първа трябваше да пристигне, според неизменния ред на германската полиция, патрулна кола с двама униформени полицаи. Тяхната работа се състоеше да установят дали наистина е извършено престъпление, в коя категория попада то и след това да сигнализират на съответните отдели.
Единият от полицаите остана долу при фрау Попович, която беше успокоявана от възрастната съпруга на книжаря, а другият се качи горе. Той не се докосна до нищо, само отиде до дъното на коридора и погледна през полуоткрехнатата врата, подсвирна от учудване и слезе обратно долу, за да използва телефона на книжаря. Не беше необходимо да е Шерлок Холмс, за да разбере, че това престъпление беше за отдел „Убийства“.