— Защо не, за Уебли 4.55, разбира се. Никой друг не е подобен на него.
Ханна не бе специалист по оръжията. От пръв поглед не би направил разлика между Уебли 4.55 и Колт 44 Магнум.
— Добре, Алън. Кажи ми сега, с какво е толкова специален Уебли 4.55?
— Времето, когато е бил произвеждан — той е истинска антика. Първата серия е била пусната през 1912 година, а около 1920 са спрели производството. Отличителното при него е изключително дългата цев. Никога не са станали популярни, заради това прекалено дълго дуло. Но по същата причина са много точни. Снабдявали са с тях британските офицери като служебно оръжие по време на Първата световна война. Виждал ли си някога такъв револвер?
Ханна му благодари и остави обратно слушалката.
— О, да — прошепна той, — виждал съм такъв револвер. Той пресичаше забързано приемната, когато забеляза онзи чудак Дилън от Форин офис.
— Можете да използвате телефона. Свободен е — извика той и се качи в ягуара.
Когато бе въведен, мисис Колтрейн се намираше в своята инвалидна количка във всекидневната. Тя го поздрави с усмивка, като желан гост.
— Мистър Ханна, нима това сте вие? Колко се радвам да ви видя отново — каза тя. — Защо не седнете и не изпиете чаша чай?
— Благодаря ви, лейди Колтрейн, но предпочитам да остана прав. Боя се, че трябва да ви задам няколко въпроса. Виждала ли сте някога револвер марка Уебли 4.55?
— Не мисля, че разполагам с такъв — каза тя хрисимо.
— Склонен съм да се съмнявам в това, мадам. Всъщност имате точно такъв. Старият служебен револвер на вашия бивш съпруг. В онази витрина с трофеите. Боя се, че ще трябва да го взема като изключително важно веществено доказателство.
Той се обърна и се отправи към стъклената витрина с трофеите. Всичко бе на мястото си — медалите, отличителните знаци, почетните грамоти, значките. Но наредени по друг начин. Върху плата зад тях едва можеха да се различат петна от смазка, оставени от един друг трофей, който някога е висял там. Ханна се обърна.
— Къде е изчезнал той, лейди Колтрейн? — попита напрегнато той.
— Скъпи мистър Ханна, сигурна съм, че не знам за какво говорите.
Той мразеше да губи, но усещаше как този случай се изплъзва бавно от ръцете му. Оръжието или някой свидетел, той се нуждаеше от едно от двете. Отвъд прозорците синьото море започваше да потъмнява в припадащия здрач. Някъде там, дълбоко в неговата услужлива прегръдка, той знаеше, лежеше един Уебли 4.55. Петна от смазка не стават като доказателство пред съда.
— Той беше там, лейди Колтрейн. В четвъртък, когато дойдох да ви видя. Намираше се във витрината.
— Не знам, сигурно грешите, мистър Ханна. Никога не съм виждала някакъв… Уембли.
— Уебли, мисис Колтрейн. На Уембли играят футбол.
Чувстваше как губи този мач с шест на нула.
— Мистър Ханна, в какво точно ме подозирате? — заинтересува се тя.
— Аз не подозирам, мадам, аз знам. Знам какво се е случило. Доказателствата са съвсем друга работа. Миналия вторник, горе-долу по това време, Файърстоун ви е взел, вас и вашата количка с тези свои огромни ръце, и ви е поставил на задната седалка на вашия автомобил, така, както направи в събота, за да ви помогне да напазарувате. Мислех си, че може би никога не сте напускала тази къща, но с негова помощ, разбира се, това е напълно възможно.
Той ви е откарал с колата до уличката зад губернаторската резиденция, снел ви е с инвалидната количка и със собствените си ръце е скъсал скобите на катинара, с който е била заключена стоманената врата. Мислех, че за тази работа ще са необходими ленд роувър и верига, но, разбира се, той би могъл да я оправи и сам. Трябваше да се сетя за това, когато го видях. Пропускът е мой.
Бутнал ви е с количката през отворената врата и ви е оставил вътре. Сигурен съм, че сте държала револвера в скута си. Може и да е бил античен, но е бил смазван редовно, а куршумите все още са се намирали в барабана му. Ако имаше къса цев, вие никога не бихте улучила сър Мобърли, дори да сте стреляла с две ръце. Но този Уебли е с много дълго дуло и много точен.
А и вие не сте била съвсем чужда на оръжията. Казахте, че сте срещнала съпруга си по време на войната. Той е бил ранен и вие сте се грижила за него. Но това е била болница в контролирана от френските партизани територии. Той е служил към Британската СОЕ, а вие, предполагам, сте била от Американската ОСС.
Първият куршум не го улучил и се ударил в стената. Вторият свършил работа, но заседнал в една пълна с глинеста пръст кошница с цветя. Именно това беше мястото, където го открих. Днес от Лондон получих по телефона резултатите от изследването. Белезите по куршума са много характерни. Никое друго оръжие не би изстреляло този куршум, освен Уебли 4.55, същият като този, с който разполагахте във витрината.