— Оставете я на мира, мръсници — извика момчето. Някой го ритна в стомаха. Той се преви на две.
— Тръгвай — нареди троснато граничарят, намиращ се в близост до Моренц. Той натисна съединителя и БМВ-то се втурна напред.
Премина бариерите и спря край сградата на Народната банка, за да обмени дойче марки за нищо не струващите източногермански марки при курс едно към едно и за да подпечатат валутната му декларация. Банковият касиер изглеждаше унил. Ръцете на Моренц трепереха. Когато влезе в колата, той погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза как влачеха момчето и момичето към една от бетонните постройки.
Той пое на север, като се потеше обилно, с напълно разстроени нерви. Крепеше го единствено дългогодишната професионална подготовка. И съзнанието, че няма да измени на своя приятел Маккрийди. Макар да знаеше, че употребата на алкохол в ГДР по време на шофиране беше абсолютно забранена, той посегна към плоската бутилка и пое една глътка. Почувства се много по-добре. Караше в избраната посока равномерно — нито много бързо, нито много бавно. Погледна часовника си. Имаше време. Беше точно по пладне, а срещата щеше да се проведе в четири часа следобед. Само след два часа щеше да стигне до уреченото място. Но страхът, разяждащият страх, който обхващаше всеки разузнавач, впуснал се в черна мисия, за което при залавяне го очакваха десет години робски труд в лагерите, продължаваше да действа върху разбитата му нервна система.
Маккрийди го видя как навлезе в коридора между двата гранични поста, след това го изгуби от полезрението си. Той не успя да види инцидента с момичето и младежа. Извивката на хълма му даваше възможност да наблюдава само покривите на сградите, намиращи се в източногерманската страна, и големия флаг с чука, пергела и житния сноп, развяващ се над тях. Точно преди дванадесет часа той разпозна в далечината черното БМВ, поело своя път към Тюрингия.
На задната седалка на рейндж роувъра Джонсън беше оставил нещо, което приличаше на куфар. Вътре имаше портативен телефон, отличаващ се от нормалните. Апаратът можеше да изпраща или получава съобщения от главната квартира на британските правителствени комуникационни служби близо до Челтнъм в Англия; или от Сенчъри Хаус в Лондон, или от филиала на СИС в Бон. Той приличаше на обикновен портативен телефон, с номерирани бутони за набиране. Маккрийди беше поискал да го вземат със себе си, за да поддържа връзка с базата и да ги информира, когато Полтъргайст се върне благополучно обратно.
— Той премина — отбеляза Маккрийди. — Нищо друго не ни остава, освен да чакаме.
— Искаш ли да съобщя в Бон или в Лондон? — попита Джонсън.
Маккрийди поклати отрицателно с глава.
— Те нищо не могат да направят — каза той. — Никой с нищо не може да помогне в този момент. Всичко зависи от Полтъргайст.
В апартамента в Ханвалд двамата специалисти по снемане на отпечатъци завършиха работата си в тайната ниша. Те успяха да вземат от вътрешността три различни отпечатъка.
— Дали са от тези, които намерихте вчера? — попита Шилер.
— Не знам — отвърна по-старшият от двамата. — Ще трябва да проверя в лабораторията. Ще ви се обадя. Така или иначе, сега може да влезете вътре.
Шилер влезе и огледа лавиците с видеокасети. Освен номерата, нямаше нищо, което да разкрива тяхното съдържание. Той произволно взе една, влезе в голямата спалня и я постави във видеокасетофона. С помощта на дистанционното управление включи едновременно телевизора и видеото, след което натисна бутона за пускане на касетата. Седна в края на оголеното легло. Две минути по-късно, поразен от видяното, той стана и изключи апаратурата.
— Дяволите да го вземат — прошепна Викерт, който се беше опрял до вратата и дъвчеше пица.
Сенаторът от Баден-Вюртемберг може и да е просто един провинциален политик, но той беше добре известен в цялата страна с честите си появявания по националната телевизия, от която проповядваше завръщане към истинските морални ценности и забрана на порнографията. Неговите избиратели можеха да го видят в различни пози — потупвайки деца по главата, целувайки бебета, откривайки църковни празненства, произнасяйки речи пред консервативни дами. Едва ли обаче го бяха виждали да пълзи гол в една стая с кучешки нашийник на врата, воден на каишка от млада жена на високи токчета, която размахваше над гърба му камшик за езда.